Марио Пузо - Кръстникът

Разбира се, то беше претърпяло сериозни несполуки. Фреди беше доказал, че не е нищо повече от един хотелиер и „женски мъж“ — непреводим идиом, който съдържа в себе си значението лакомо дете, което вечно виси на гърдата на майка си. Накратко казано, мекошав и женствен. Смъртта на Сони също беше едно бедствие. Сони беше страшен човек, с когото не можеше да си правиш шеги. Разбира се, той беше сторил грешка, изпращайки малкия си брат Майкъл да убие Турчина и капитана от полицията. Макар и необходимо от тактическа гледна точка, като дългосрочна стратегия това се оказа капитална грешка. В крайна сметка тази грешка принуди дон Корлеоне да се вдигне от болничното си легло, лиши Майкъл от две годишен ценен опит и обучение под опекунството на баща му. А пък поставянето на ирландец на поста consigliori беше единствената глупост, която дон Корлеоне някога беше извършил, Никой ирландец не можеше да се надява да се мери по хитрост с един сицилианец. Такова беше мнението на повечето фамилии и те естествено уважаваха съюза Барзини — Таталия повече, отколкото Корлеонови. Мнението им за Майкъл беше, че той не е равен на Сони по свирепост, макар със сигурност да беше по-умен, но не толкова умен, колкото баща си. Посредствен приемник и човек, от когото не биваше да се страхуват много.

Освен това, въпреки че всички се възхищаваха от държавническия усет на дон Корлеоне при сключването на мира, фактът, че той не беше отмъстил за убийството на Сони, струваше на семейството загубата на голяма част от уважението към него. Приемаше се, че такова държавническо изкуство може да произтича само от слабост.

Всичко това беше известно на мъжете, които седяха в стаята, и може би част от тях вярваха в него. Карло Рици харесваше Майкъл, но не се страхуваше от него, както от Сони, Клеменза също, макар да отдаваше заслуженото на Майкъл за блестящата акция с Турчина и полицейския капитан, не можеше да не си мисли, че Майкъл е прекалено мек, за да бъде дон.

Клеменза се беше надявал да получи разрешение да образува свое семейство, да отдели своя собствена империя от тази на Корлеоне. Но дон Корлеоне даде да се разбере, че това няма да стане, а Клеменза уважаваше дон Корлеоне твърде много, за да не се подчини. Освен ако цялата ситуация не станеше непоносима.

Тесио имаше по-добро мнение за Майкъл. Той усещаше, че у младия мъж има нещо друго — сила, която разумно се прикрива, че е човек, който ревниво пази истинската си сила от погледа на другите, следвайки правилото на дон Корлеоне, че приятелят трябва винаги да подценява добродетелите ти, а неприятелят да надценява недостатъците ти.

Самият дон и Том Хейгън, разбира се, нямаха никакви съмнения относно Майкъл. Дон Корлеоне никога не би се оттеглил, ако нямаше пълно доверие в способностите на сина си да възвърне позициите на семейството. Хейгън беше учител на Майкъл през последните две години и беше останал смаян колко бързо схваща Майкъл цялата сложност на семейния бизнес. Той беше истински син на своя баща.

Клеменза и Тесио бяха раздразнени от Майкъл, защото беше намалил мощта на техните отряди и въобще не беше възстановил отряда на Сони. В действителност сега семейство Корлеоне имаше две бойни дивизии с по-малко персонал, отколкото преди. Клеменза и Тесио считаха това за гибелно, особено след посегателствата на Барзини — Таталия над тяхната империя. Затова сега те се надяваха, че тези грешки може да бъдат коригирани на извънредното заседание, свикано от дон Корлеоне.

Майкъл започна, като им разказа за пътуването си до Вегас и за отказа на Моу Грийн на предложението да бъде откупен неговият дял.

— Но ние ще му направим предложение, на което той няма да може да откаже — заяви Майкъл. — Вие знаете вече, че семейство Корлеоне смята да премести операциите си на Запад. Ще притежаваме четири от казината в района. Но това не може да стане веднага. Нужно ни е време, за да уредим нещата. — Той се обърна направо към Клеменза: — Пийт, искам ти и Тесио да ме следвате една година безрезервно, без да ми задавате въпроси. В края на тази година и двамата ще можете да се отделите от семейство Корлеоне и да станете господари, като си имате свои семейства. Разбира се, не е необходимо да ви уверявам, че ще запазим приятелството си, не бих ви обидил и не бих накърнил уважението, което изпитвате към баща ми, като имам скрити мисли дори само за миг. Но дотогава искам само да следвате моите указания и да не се безпокоите. В момента се водят преговори, които ще разрешат проблеми, които считаме за неразрешими. Затова бъдете само малко търпеливи.