Робин Хоб - Лорд Златен

— Така. Мисля, че засега решихме колкото можем. Предай поздравите ми на господаря си, Том Беджърлок. Уведоми го, че главоболието не ми позволява да се насладя на удоволствието от компанията му този следобед, но че принцът с радост ще приеме поканата му. Така Предан ще има възможност да прекара с теб известно време, все ми досажда, че те няма. Не е нужно да ти напомням да си сдържан в контакта си с момчето. Не искаме да будим никакви подозрения. — Пое дъх и тонът му се промени. — Фиц. Не подценявай влиянието си върху принца. Когато сме насаме, говори за теб с открито възхищение. Не съм сигурен, че постъпи мъдро, като разкри връзката си с мен, но станалото — станало. Той търси от теб не само наставник в Умението, но и мъжки съвет по всеки въпрос от живота си. Внимавай. Една непредпазлива дума от твоя страна може да го насочи в посока, в която никой от нас да не е в състояние да го последва безопасно. Говори положително за годежа му и го окуражи да поеме с готовност кралските си задължения. Що се отнася до Петнистите и заплахите им… мисля, че днес не е най-подходящото време да бъде товарен с грижи за теб. И без това на някои може да им се стори странно, че принцът ни решава да излезе на езда с чуждоземен благородник и телохранителя му в такъв важен ден от живота си. — Внезапно замълча. — Не че се опитвам да ти казвам как да се държиш с него. Знам, че сте изградили своя връзка помежду си.

— Така е — казах, като се опитах да не го кажа твърде рязко. В действителност усетих как гневът ми се надига още когато започна да изрежда дългия си списък заповеди. Сега бе мой ред да поема дълбоко дъх. — Сенч. Както сам каза, момчето ме търси за мъжки съвет. Не съм придворен ласкател, нито пък съветник. Ако се мъча да насочвам Предан само за да отговаря на целите на Шестте херцогства… — Оставих думите да заглъхнат, преди да му кажа, че подобен подход ще е погрешен за всички ни. Прочистих гърло. — Искам винаги да съм честен с Предан. Ако поиска съвет, ще му кажа онова, което мисля. Но не е нужно да се страхуваш толкова. Кетрикен добре е възпитала сина си. Мисля, че ще е верен на обучението си. Колкото до мен… предполагам, че момчето не се нуждае толкова от наставник, колкото от слушател. Днес ще го слушам. А относно сутрешната среща с Петнистите, не виждам нужда Предан да научава веднага за нея. Може да го предупредя, че не бива да ги изхвърля изцяло от мислите си. Определено са сила, с която трябва да се съобразяваме. Което ме води до един друг въпрос. Бресинга ще присъстват ли на годежната церемония?

— Предполагам. Поканени са и се очаква да пристигнат по някое време днес.

Почесах се по тила. Главоболието не отслабваше, но като че ли преминаваше в обикновено, а не предизвикано от Умението.

— Ако можеш да споделиш подобно нещо с мен, бих искал да зная кой ги съпровожда, както и какви коне яздят, ловните им животни, соколи, дори домашни любимци. Колкото се може повече подробности. А, и още нещо. Мисля, че е най-добре да си вземем пор или куче плъхогон за тези помещения; нещо малко и бързо, което да обикаля за плъхове и други гадини. Едно от животните тази сутрин беше плъх, а може би невестулка или катерица. Подобно създание може да е идеален шпионин в замъка.

Сенч ме погледна смаяно.

— Май ще поискам пор. Те са по-тихи от кучетата и могат да те съпровождат през коридорите. — Наклони глава. — Да не мислиш да го вземеш като обвързано животно?

Трепнах.

— Сенч. Не става по този начин. — Опитах се да си напомня, че задава въпроса от незнание, а не за да ме засегне. — Чувствам се като вдовец. Точно сега нямам желание да се обвързвам с каквото и да било създание.

— Съжалявам, Фиц. Трудно ми е да го разбера. Думите ми може би прозвучаха неуместно, но не беше от неуважение към паметта му.

Смених темата.

— Добре тогава. По-добре да се стегна за следобедната езда с принца. И трябва да помислим какво да правим със слугата ти.

— Май ще е най-добре да уредя среща за трима ни. Но не днес, нито довечера. Нито дори утре, предполагам. Сега най-важен е годежът. Всичко трябва да мине безупречно. Мислиш ли, че въпросът с Шишко може да почака?

— Явно ще се наложи. — Свих рамене. — Успех с останалото.

Станах и взех легена и кърпата, за да се измия в коридора.

— Фиц. — Гласът му ме накара да спра. — Не го казах открито, но можеш да смяташ тези покои като свои. Знам, че човек в твоето положение понякога се нуждае от свое местенце. Ако искаш нещо да се промени… мястото на леглото, завесите или пък да ти бъде донесена храна или бренди… каквото и да е. Само кажи.