По времето на крал Умен престолонаследник стана най-напред принц Рицарин. Кралят му преотстъпи всичко, свързано с границите — военните действия, преговорите и дипломацията, несгодите на дългите пътешествия и често непоносимите условия на живот в ратните походи. Когато Рицарин се оттегли и престолонаследник стана принц Искрен, той наследи тревогите на войната с островитяните и създаденото от нея напрежение между Вътрешните земи и Крайбрежните херцогства. Изпълнението на всички тия задачи се усложняваше допълнително от това, че кралят по всяко време можеше да отхвърли решенията му. Често му се налагаше да преодолява трудности, които не бе създал сам, и да следва пътища, избрани от другиго.
А може би още по-непосилна бе задачата на Планинската престолонаследница Кетрикен. Чуждоземните й обноски биеха на очи в двореца. В мирно време навярно биха я приели с по-голяма търпимост. Но сега в Бъкипския дворец тлееше всеобщото безпокойство на Шестте херцогства. Алените кораби от Външните острови върлуваха по крайбрежието с незапомнена ярост, като унищожаваха всичко, което не можеха да заграбят. Първата зима на Кетрикен като престолонаследница донесе и първото зимно нашествие на пиратите. Непрестанната заплаха от нападения и мъчителното присъствие на Претопените между нас разклатиха из основи Шестте херцогства. Вярата в монархията падаше все по-ниско и Кетрикен имаше незавидната съдба да бъде чуждестранна невеста на един непопулярен престолонаследник.
Гражданските размирици всяваха раздор и в двореца. Вътрешните херцогства изразяваха недоволство от данъците за опазване на крайбрежието, с което нямаха нищо общо. Крайбрежните херцогства настояваха за бойни кораби, войска и ефективни средства срещу пиратите, които винаги нападаха там, където бяхме най-неподготвени. Отгледаният във вътрешността на страната принц Славен се опитваше да натрупа власт, като подкупваше тамошните херцози с дарове и любезности. Убеден, че само Умението му вече не стига за отблъскване на нашествениците, престолонаследникът Искрен насочи цялото си внимание към строежа на военни кораби за охрана на крайбрежните херцогства, тъй че почти не отделяше време за младата си съпруга. А крал Умен висеше над всичко това като огромен паяк и се бореше да разпределя властта между себе си и своите синове, за да запази равновесието и целостта на Шестте херцогства.
Събудих се от нечие докосване по челото. Изръмжах недоволно и извърнах глава настрани. Усуканите завивки ме обгръщаха отвсякъде. Криво-ляво се измъкнах от тях и седнах да видя кой е дръзнал да ме обезпокои. На стола до леглото тревожно седеше шутът на крал Умен. Метнах му гневен поглед и той се сви. Изведнъж ме обзе смут.
Шутът трябваше да е в Бъкип при краля, на много дни път оттук. Не бях чувал някога да се е отделял от владетеля за повече от няколко часа. Присъствието му тук не вещаеше нищо добро. Смятах го за свой приятел, доколкото бе възможно изобщо да се дружи с тъй странно същество като него. Но посещенията му винаги имаха някаква цел, която рядко се оказваше обикновена или приятна. Изглеждаше уморен до смърт. Беше облечен в пъстър костюм на зелени и червени петна, а в ръката си стискаше шутовски скиптър с миша глава най-отгоре. Ярките дрехи контрастираха с безцветната му кожа. С тях приличаше на прозрачна свещ, обвита в елови клонки. Облеклото сякаш бе по-реално от самия него. Кичури фина, почти бяла коса се подаваха изпод калпака му и трептяха из въздуха на всички страни като коса на удавник. Очите му отразяваха танца на пламъците в огнището. Разтърках очи и отметнах няколко кичура от лицето си. Бяха влажни от пот.
— Здрасти — казах с усилие. — Не очаквах да те видя тук.
Устата ми беше пресъхнала, езикът ми бе набъбнал и грапав. Спомнях си, че съм болен, но подробностите се губеха.
— Че къде другаде? — Шутът ме огледа печално. — Колкото повече спиш, толкова по-уморен изглеждаш. Лягай си, господарю. Чакай, сега ще те настаня по-удобно.
И взе да се суети около възглавниците, но аз му махнах да спре. Имаше нещо нередно. Не помнех някога да ми е говорил толкова любезно. Макар и приятел, той винаги се държеше язвително, а думите му киселееха като незрял плод. Ако тази внезапна топлота бе проява на жалост, не исках повече да го слушам.
— Какво търсиш тук? — попитах го.
Той въздъхна.
— Грижа се за теб. Пазя те, докато спиш. Знам, че го смяташ за глупост, но нали съм шут. Значи трябва да върша глупости. И ти го разбираш, ала щом се събудиш, все питаш едно и също. Нека тогава да ти предложа нещо по-умно. Разреши ми да повикам друг лечител.
Читать дальше