Робин Хоб - Съдбата на Шута

На следващия ден отплавахме за остров Мейл. Предан и Сенч се срещнаха за кратко със събралия се хетгурд, за да обявят решението си. Принцът изнесъл кратка реч, в която казал, че предпочита да разглежда конфликта като вътрешен въпрос на хетгурда. Като мъж той нямало да се отметне от дадената дума, но им давал възможност да обсъдят предизвикателството и да стигнат до общо решение. По-късно Сенч ми каза, че говорил достойно и спокойно и готовността му да признае, че въпросът може да се реши единствено от събранието, като че ли пригладила не една настръхнала козина. Дори Орелът се произнесъл благосклонно и казал, че мъж, който е готов да се изправи открито срещу предизвикателството, заслужава всеобщо уважение, независимо къде е роден.

Благородниците приеха новината за заминаването с различна степен на изненада и смут. Пътуването бе обяснено като лека промяна в графика. Повечето не смятаха да съпровождат принца до майчиния дом на годеницата му — в Бъкип им бе казано, че подобна голяма делегация нямало да може да се приеме. Очакваха да останат в Цайлиг и да установят връзки за бъдещи търговски отношения. Повечето предпочитаха да останат на Скайрен при бъдещите си делови партньори. Аркон Кървавия меч, кемпра на клана на Глигана и баща на нарческата, дискретно уверил, че ще се погрижи престоят им да е приятен и ще защитава каузата ни пред хетгурда.

По-късно Сенч ми каза, че настоял благородниците да предпочетат да се възползват от гостоприемството на Глигана, вместо да проверяват условията в местните ханове. Освен това ги посъветвал да държат на показ фамилните си гербове, когато се намират сред островитяни, също както те носят символите на своите кланове. Не ми се вярва да им е казал, че за тях ще е по-безопасно, ако покажат, че не са от клана на Пророческия елен, както възприемаха местните фамилията на принца.

„Зъбат“ бе кораб на Външните острови и предлагаше много по-малко удобства от „Девичи шанс“. Докато гледах как останалите се качват на борда, забелязах, че се клати повече на вълните, но пък газеше по-плитко и това го правеше по-пригоден за протоците между островите. Както научих, някои от тях били почти непреодолими при отлив, а един или два пъти годишно човек можел да мине пеша от един остров до друг. Щяхме да минем няколко подобни протока, преди да излезем в открито море и да изминем пътя до родния остров на нарческата и нейното село Уислингтън.

Отнесохме се жестоко с Шишко. Оставих го да спи до последния момент, след което го събудих да поеме топла и позната храна, донесена от „Девичи шанс“. Увещавах го да се наяде добре и му говорех само приятни неща. Скрих от него, че ще заминем на още едно плаване. Не беше особено доволен, че трябва да се мие и облича, желаеше само да си легне отново. Много ми се искаше да мога да му позволя — сигурен бях, че това е най-добро за оздравяването му, но не можехме да го оставим в Цайлиг.