Робин Хоб - Съдбата на Шута

Запитах се в какви ли други отношения може да има трудности един клан, но Пиотре продължаваше да говори:

— Не бях неподготвен за онова, което чухме от хетгурда днес. Всъщност го очаквах още откакто нарческата отправи предизвикателството си. Аркон Кървавия меч също знаеше, че ще има такива, които няма да са доволни от наложеното изпитание. Съставихме планове срещу възраженията. Гостоприемството, което ви предлагаме в тази къща, е само една от предпазните мерки. Надявахме се, че противниците няма да надигнат глас толкова рано, нито чрез такъв уважаван кемпра като този на Орела. Изкарахме късмет, че кемпра на Мечката, който е съюзник с Глигана, сметна за подходящо да разпусне събранието така внезапно. Иначе дискусиите можеха да отидат твърде далеч, че да можем да оправим положението.

— Можехте да ни уведомите за тази опозиция преди срещата ни с хетгурда, кемпра Пиотре — сдържано отбеляза Сенч, но принцът го прекъсна:

— Значи мислите, че положението може да се оправи? Как?

Трепнах от младежката му настойчивост. Сенч беше прав. Пиотре заслужаваше да бъде укорен, че ни е вкарал в капан, а не безусловно да се приема предложението му за помощ да ни измъкне от него.

— Ще отнеме време, но не твърде много — дни, а не месеци. Откакто се върнахме от страната ви, изхарчихме много средства и сили, за да си купим съюзници. Разбира се, сега говоря направо нещо, което не може да се покаже публично. Онези, които се съгласиха да ни подкрепят, не бива да преминават твърде бързо на наша страна, а да изглежда, сякаш са били убедени от аргументите, които ще изнесе кланът на Мечката в наша полза. Затова бих желал да ви посъветвам да сте търпеливи и предпазливи, докато хетгурдът промени мнението си.

— Предпазливи? — остро попита Сенч.

Убийци? — ясно достигна до мен опасението му.

— Това не беше правилната дума — извини се Пиотре. — Понякога на човек му се струва, че каквото можеш да изразиш с една дума на един език, на друг ще ти е нужно цяло изречение. Ще ви помоля да бъдете… не толкова забележими. Да не се появявате навсякъде. Да не могат да ви намират и да говорят с вас така лесно.

— Не на разположение? — предложи принцът.

Пиотре се усмихна и сви рамене.

— Щом така се казва на вашия език. Тук имаме поговорка: „Трудно е да обидиш човек, с когото не разговаряш“. Точно това предлагам. Принцът от клана на Пророческия елен да избягва евентуални обиди, като е… не на разположение.

— И да оставим клана на Глигана да говори от наше име? — попита Сенч. Нарочно позволи в гласа му да прозвучи скептицизъм. — И какво да правим през това време?

Пиотре се усмихна. Не бях в най-доброто положение да го наблюдавам, но ми се стори, че изпита облекчение, че като че ли сме склонни да приемем съвета му.

— Съветвам ви да се махнете от Цайлиг. Всички очакват да посетите майчиния дом на нарческата. Хетгурдът почти се изненада, че идвате най-напред тук. Затова ви предлагам утре да се качите на кораба на Глигана „Зъбат“ и да отплавате с нас за Уислингтън, в земите на Нарвала. Там ще бъдете приети и ще се погрижат за вас по същия начин, по който вие ни приехте в Бъкип. Съобщих на майчиния си дом за вашите обичаи в това отношение. Намират ги за странни, но смятат, че е справедливо да ви хранят така, както вие хранихте нас.

Не можеше да скрие надеждата си, че ще приемем предложението му. Това ме разтревожи. Дали ни измъкваше от опасност, или ни подтикваше към нея? Явно и Сенч се питаше същото, понеже каза:

— Но ние пристигнахме едва днес и сме уморени от пътуването. Шишко, човекът на принца, не се чувства добре в морето. Разболя се и има нужда от почивка. И дума не може да става да заминем утре.

Знаех, че можем да заминем и че в момента обмисля цената на това решение. Каза това на Пиотре само за да види какъв ще е отговорът му. Почти съжалих островитянина. Не знаеше, че Сенч и Предан общуват чрез мисълта си, а аз стоя зад ъгъла и не само че чувам всяка дума, но също участвам в разговора им. Видях смута в очите му и потвърдих на Предан и Сенч, че според мен притесненията му са съвсем искрени.

— Но трябва да го направите! Оставете човека тук с някой, който да се грижи за него. Ще е в безопасност в къщата-крепост на Глигана. Убийство на такова място е ужасно оскърбление, а майчиният дом на Глигана е много силен. Никой няма и да помисли подобно нещо.

— Но може и да си помисли, ако напусне къщата? Или ако излезе вечерта, да речем, за да хапне някъде? — Кадифената любезност в тона на Сенч не успя да скрие остротата на въпроса му.