Робин Хоб - Съдбата на Шута

Известно време можех само да се взирам в него. Нима и аз съм бил толкова млад и зелен?

— Разбира се, че има. Не мислиш ли?

— Любезен каза, че вероятно е искала „доказателство за любовта ми“. Че много момичета са такива и искат от мъжете да правят опасни, незаконни или почти невъзможни неща, само за да докажат любовта си.

Мислено си го отбелязах. Запитах се какво е бил помолен да направи Любезен и от кого, и дали това има нещо общо с трона на Пророците, или е просто момчешка постъпка, на която го е накарало някое момиче.

— Е, не ми се вярва подобни романтични фриволности да вървят пред нарческата. Как би могла да си помисли, че я обичаш, след начина, по който се отнасяше към теб? Пък и определено с нищо не показа, че харесва компанията ти.

За миг той ме погледна потресен. После изражението му стана толкова спокойно, че се зачудих дали не съм сбъркал. Нима принцът се бе увлякъл по това момиче? Нямаха нищо общо, а след като я беше обидил, без да иска, тя се отнасяше към него по-лошо, отколкото към бито куче, което скимти и се мъкне след нея. Погледнах го. Едно петнайсетгодишно момче може да вярва в какво ли не. Предан тихо изсумтя.

— Не. Дори не криеше, че не може да понася компанията ми. Само си помисли. Не дойде тук с баща си и вуйчо си, за да ни посрещне и приветства на островите. Тя ми наложи тази нелепа мисия, но не е тук, за да я оправдае пред сънародниците си. Може би си прав. Може би това няма нищо общо с доказването на любовта ми към нея, нито дори на смелостта ми. Може би през цялото време е искала само да постави пречка пред брака ни. И може би се надява да умра в хода на всичко това — завърши сърдито.

— Ако настояваме за изпълнението на задачата, това може да попречи не само на брака ти. Може да въвлече страните ни във война.

Влезе Сенч. Изглеждаше разтревожен и уморен. Огледа пренебрежително стаята.

— Е, виждам, че на Шишко са му предоставени почти толкова разкошни покои, колкото на принц Предан и на мен. Има ли нещо за ядене и пиене?

— Нищо, което бих ти препоръчал — отвърнах.

— Пайове с риба и мас — каза Предан.

Сенч трепна.

— Това ли се предлага на местния пазар? Ще пратя човек да донесе провизии от кораба. Чуждата кухня няма да ми понесе след днешния ден. Елате. Да оставим Шишко да почива — каза той и ни изведе в съседната стая. Настани се на леглото на Предан. — Не одобрявам, че използва Умението за такава ниска цел, Фиц. И въпреки това трябва да призная, че ни измъкна от доста заплетено положение. Моля те да се съветваш с мен, преди да го използваш отново по такъв начин.

Беше укор и комплимент едновременно. Кимнах, но Предан изсумтя:

— Да се съветва с теб ? Аз нямам ли думата по такива въпроси?

— Разбира се, че имаш. Просто казвам на Фиц, че при дипломатически въпроси не бива да приема, че най-добре знае как да постъпваме.

Принцът понечи да отговори, но в този момент на вратата се почука. Сенч ми направи знак да се оттегля в стаята на Шишко. Оставих междинната врата притворена и застанах така, че да наблюдавам част от стаята, без да ме забележат лесно.

— Кой е? — попита високо Сенч.

Посетителят прие това като покана. Вратата се отвори и мускулите ми се напрегнаха. Пиотре Черната вода влезе, затвори и се поклони по бъкипски на принца и главния съветник.

— Дойдох да ви кажа, че не е нужно вие или благородниците ви сами да си търсите храна и напитки. За клановете Глиган и Нарвал е удоволствие да се грижим за вас тъй щедро, както вие ни приехте при посещението ни в Шестте херцогства.

Думите бяха изговорени перфектно и явно бяха усилено репетирани. Отговорът на Сенч бе не по-малко умел.

— Много щедро предложение от ваша страна, но хората ни вече се погрижиха за продоволствието си.

За момент Пиотре изглеждаше смутен, но бързо се окопити.

— Вече уведомихме благородниците ви за поканата си и за нас е чест, че всички я приеха.

Външно Сенч и принцът запазиха мълчание, но в ума ми прозвуча безпокойството на Предан.

Трябваше да ги предупредя да не приемат никакви жестове на гостоприемство, които не са предадени чрез мен. Сега за слабаци ли ще ни вземат?

Пиотре тревожно местеше поглед от Сенч към принца. Явно се усети, че е направил грешка, и попита:

— Ще ми отделите ли малко време да поговорим?

— Лорд Черна вода, можете да се обръщате към мен по всяко време — незабавно го увери принцът.

На устните на Пиотре заигра съвсем лека усмивка.

— Много добре знаете, че не съм „лорд“, принц Предан, а само кемпра на клана на Нарвала. И дори като такъв се явявам на събранието на хетгурда без воини зад гърба си. Търпят ме само заради съпруга на сестра ми, Аркон Кървавия меч, а не защото изпитват каквото и да било уважение към мен. Нашият клан изживява много тежки времена във всяко отношение, с изключение на богатството на майчините ни земи и родовата чест.