Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Би ли ти харесало да живееш с Нощни очи сред вълци? — попита ме съвсем тихо.

— Не бих имал нищо против да опитам — отвърнах упорито.

— Дори ако женската му не те приеме напълно?

— Можеш ли поне веднъж да кажеш простичко онова, което искаш да кажеш?

Той ме погледна, сякаш наистина го обмисляше. После се усмихна тъжно.

— Не. Не мога. Не и без да разбия нещо безценно за мен. — И сякаш изобщо не бяхме сменяли темата, попита: — Ще кажеш ли някога на Предан, че твоето тяло е заченало неговото?

Не ми хареса да го чуя изречено, въпреки че бяхме само двамата. Поради силната ни връзка чрез Умението Предан сякаш изглеждаше винаги близо до мен.

— Не — отвърнах. — Ще започне да гледа по различен начин на твърде много неща. Ще го нарани, без от това да излезе нищо добро. Ще разруши представата му за баща му, чувствата към майка му, дори към мен. Каква полза от това?

— Именно. Значи винаги ще го обичаш като син, но ще се отнасяш към него като към принц. На една крачка от мястото, за което копнееш. Може би дори ако му кажеш, никога не би могъл да си негов баща.

Отново започнах да се ядосвам.

— Ти не си мой баща.

— Не съм. — Загледа се в огъня. — Нито пък твой любовник.

Внезапно се почувствах уморен и вкиснат.

— Това ли било? Заради леглото? Няма да се върнеш в Бъкип, защото няма да спя с теб, така ли?

— Не! — Не изкрещя, но нещо в тона му ме накара да млъкна. Гласът му бе нисък, почти дрезгав. — Винаги задълбаваш в тази посока, сякаш това е единствената възможна кулминация на една любов.

Въздъхна и ме погледна преценяващо.

— Кажи ми, обичаше ли Нощни очи?

— Разбира се.

— Безрезервно.

— Да.

— Значи — по твоята логика — си искал да се чифтосаш с него, така ли?

— Да се… Глупости!

— Тъй ли? Но може би само защото и той е мъжкар? И не е имало нищо общо с другите ви различия?

Облещих се. Той успя да задържи сериозно-въпросителната си физиономия още НЯКОЛКО мига. После се разсмя искрено, както не го бях чувал да се смее от дълго време. Исках да съм обиден, но бе такова облекчение да го чуя да се смее, пък и било то на мен, че не можех.

Накрая успя да си поеме дъх.

— В това е въпросът. Всичко е съвсем просто, Фиц. Казах ти, че не поставям граници на любовта си към теб. И не го правя. Но никога не съм очаквал от теб да ми предложиш тялото си. Исках сърцето ти, цялото, само за мен. Макар че никога не съм имал право на него. Защото ти ми го даде още преди да си ме видял. — Поклати глава. — Преди много време ми каза, че Моли никога не би могла да търпи връзката ти с вълка. Че щяла да те принуди да решаваш между нея и него. Още ли МИСЛИШ така?

— Ами… да всъщност.

— А как мислиш, че би реагирала на мен? — Замълча за момент. — Кого би избрал? И какво би изгубил при този принудителен избор, независимо какъв е той? Именно върху тези въпроси трябваше да мисля. И ако се върна с теб и направя този избор част от бъдещето ти, какво друго ще промени моят Изменящ при вземането на решението си? Ако напуснеш Шестте херцогства с мен, какво неизвестно бъдеще ще предначертаем?

Поклатих глава и отместих поглед. Но потокът думи не спираше и ушите ми ги чуваха.

— Нощни очи е избрал. Избрал е между глутницата, която би го приела, и връзката си с теб. Не зная дали изобщо сте обсъждали какво му е струвало това решение. Съмнявам се. От малкото, което знам за него, най-вероятно е избрал и е бил верен на избора си. Не искам да те засрамвам. Но не е ли вярно, че Нощни очи е платил по-високата цена за връзката ви, за любовта помежду ви? Какво му е коствало обвързването му с теб? Отговори ми честно.

Трябваше да се извърна, защото наистина бях засрамен.

— Костваше му живота в глутницата и възможността да бъде изцяло вълк. Да има женска и малки. Точно както ни каза Ролф. Защото не поставяхме граници на връзката ни.

— Ти си познал радостната възбуда от споделянето на вълчата му същност. От това да станеш дотолкова вълк, доколкото е способен един човек. И в същото време… прости ми… но не мисля, че той някога е търсил човека в себе си с такава страст.

— Така е.

Шутът отново хвана ръката ми. Обърна я и погледна отпечатъците от пръстите си, които носех от толкова години.

— Фиц. Дълго мислих за това. Няма да ти отнема женската и малките. Моят живот ще е дълъг — в сравнение с него на теб не ти остава чак толкова. Няма да отнема на теб и на Моли годините, които са пред вас. Защото съм сигурен, че отново ще сте заедно. Знаеш какво съм аз. Бил си в това тяло, както и аз в твоето. И почувствах — богове, помогнете ми да издържа този спомен! — почувствах какво е да си човек, изцяло човек, в миговете, когато държах в себе си твоята любов, болка и загуба. Ти ми позволи да съм толкова човек, колкото е възможно за мен. Възстанови десетократно онова, което ми отнеха учителите ми. Бях дете с теб. Възмъжах с теб. С теб… Точно както Нощни очи ти позволи да си вълкът.