Робин Хоб - Съдбата на Шута

Но тези въпроси не се различаваха особено от мислите ми за мотивите на нарческата да накара принц Предан да убие дракона Айсфир. Нямаше ясни отговори и това само караше мислите ми да се въртят уморено през часовете, в които бе по-добре да поспя.

Погледнах изящните решетки на прозорците на „Сребърния ключ“. Краката ми сами ме бяха довели тук. Разкошните покои на горния етаж бяха осветени и от време на време се мяркаше по някой гост. На един балкон стояха жена и млад мъж и разговаряха оживено. По гласовете им личеше, че са отдали дължимото на виното. Отначало бяха тихи, но постепенно повишиха тон. Коленичих, сякаш завързвам обувката си, и се заслушах.

— Имам чудесна възможност да опразня кесията на лорд Златен, но само ако имах пари, които да заложа на масата. Върни ми дълга! — остро рече младият мъж.

— Не мога. — Жената говореше с внимателната дикция на човек, който отказва да признае, че е пиян. — Нямам пари, приятелче. Но скоро ще имам. Когато лорд Златен ми плати изгубеното вчера, ще ти се издължа. Ако знаех, че ще си толкова алчен, изобщо нямаше да ти искам пари.

Младежът нададе нисък стон, нещо средно между ужас и ярост.

— Кога лорд Златен ще ти даде пари? Никога. Всички знаят, че е затънал в дългове. Ако знаех, че ми искаш пари, за да играеш срещу него, никога нямаше да ти дам.

— Стига с тия тъпотии — укори го тя. — Аз пък знам, че богатството му е неизчерпаемо. Когато от Джамайлия пристигне следващият кораб, ще има достатъчно, за да се изплати на всички ни.

Гледах и се вслушвах внимателно, скрит в сенките на ъгъла.

— Ако изобщо има следващ кораб от Джамайлия — в което се съмнявам, като гледам как се развива войната, — той трябва да е колкото планина, за да побере всички пари, които Златен дължи в момента! Не си ли чула, че не плаща дори наема си и че собственикът го държи само защото му осигурява други клиенти?

Жената гневно се обърна и понечи да си тръгне, но младежът я хвана за китката.

— Чуй ме добре, глупава повлекано! Предупреждавам те, че няма да чакам още дълго да ми върнеш парите. По-добре намери начин да ми платиш още тази вечер. — Огледа я похотливо. — Не е задължително да е в пари.

— А, лейди Хелиотроп. Ето къде сте била. Търсех ви, малка хитрушо! Нима ме избягвате?

Лорд Златен. Говореше небрежно. Излезе на балкона и светлината зад него очерта стройната му фигура и косата му заблестя. Отиде до парапета, опря ръце на него и се загледа към града. Мъжът незабавно пусна китката на жената и тя отстъпи назад, тръсна глава и отиде при лорд Златен. Наклони глава към него и когато заговори, гласът й бе като на капризно дете.

— Скъпи лорд Златен, лорд Способен току-що ми каза, че нямало много шанс да ми върнете дълга. Моля ви, кажете му колко се заблуждава!

Лорд Златен елегантно повдигна рамо.

— Какви ли не слухове плъзват, стига да закъснееш със само един-два дни с издължаването на приятел. Естествено, никой не бива да залага повече, отколкото може да си позволи да изгуби… или без което може да мине, докато не му платят. Не сте ли съгласен, лорд Способен?

— А може би не трябва да залагаш повече от онова, което не можеш да извадиш веднага — ехидно отвърна лорд Способен.

— О? Но това би ограничило забавлението! Да се задоволиш само с онова, което е в джобовете ти? Ама че малки залози. Както и да е, мила моя, защо бих дошъл да ви търся, ако не за да платя облога? Ето, мисля, че това е значителна част от дължимото. Надявам се да нямате нищо против, че са перли вместо монети.

Тя изгледа пренебрежително вкисналия се лорд Способен.

— Разбира се, че нямам против. А ако има такива, които не биха приели… какво пък, може би просто трябва да се примирят и да изчакат тъпите си пари. Играта не бива да е заради парите, скъпи лорд Златен.

— Естествено, че не бива. Рискът е наслада, както казвам, а победата — удоволствие. Не сте ли съгласен, Способен?

— И каква полза ще имам, ако не съм? — кисело попита Способен. Явно вече бе забелязал, че жената не направи опит незабавно да му върне неговия дълг.

Лорд Златен се разсмя и мелодичният му смях се понесе в прохладната пролетна вечер.

— Разбира се, че никаква, скъпи приятелю. Разбира се, че никаква! А сега се надявам и двамата да влезете и да опитате с мен новото вино. Човек може да настине до смърт от този леден вятър. Нима приятелите не могат да намерят по-топло местенце, за да си поговорят?

Двамата вече се бяха обърнали да се върнат в осветените покои. Лорд Златен се задържа за момент и се загледа замислено към мястото, където си въобразявах, че съм се скрил. Леко ми кимна, обърна се и изчезна.