Робин Хоб - Съдбата на Шута

А много добре си спомнях времето, когато с нетърпение очаквах всяко пътуване. Събуждах се рано сутрин, изпълнен с ентусиазъм и в очакване на предстоящото приключение. Бях готов да тръгна, докато останалите тепърва се измъкваха изпод завивките.

Не знаех кога съм изгубил тази трепетна възбуда от пътуването, но определено вече я нямаше. Не изпитвах радостно вълнение, а растящ ужас. Само мисълта за предстоящото плаване на североизток и дните в претъпканите каюти бе достатъчна да ме накара да ми се иска да можех да си спестя това удоволствие. Дори не смеех да позволявам на ума си да се зарее отвъд плаването, към съмнителното гостоприемство на островитяните и продължителния ни престой в студената им скалиста страна. А откриването на дракон в леда и отсичането на главата му ми се струваше направо невъобразимо. Почти всяка вечер ругаех странното решение на нарческата да постави тази задача на принца, за да се докаже достоен за ръката й. Отново и отново се опитвах да намеря мотив, който да бъде разбираем. Но не успявах.

Вървях по ветровитите улици на Бъкип и отново мислех за най-големия си страх. Най-много се ужасявах от момента, когато Шутът узнае, че съм разказал за плановете му на Сенч. Макар да бях направил всичко по силите си да оправя отношенията си с него, двамата рядко се виждахме. Отчасти го избягвах, защото не исках да издам предателството си със случаен поглед или жест. Но по-скоро Шутът бе онзи, който гледаше да не се срещаме.

Лорд Златен, както се наричаше сега, в последно време значително бе променил поведението си. Досега богатството му позволяваше да поддържа екстравагантен гардероб и да се забавлява със скъпи дреболии. Напоследък обаче харчеше за доста по-вулгарни неща. Пилееше пари като слуга, който чисти четката си за прах. Освен покоите си в замъка беше наел целия горен етаж на „Сребърния ключ“ — градска странноприемница, в която често отсядаха заможни клиенти. Модното заведение се бе лепнало като мида за един стръмен склон в доста непривлекателен за строителство район, когато бях момче. Но пък от високите му балкони човек можеше да наблюдава както града, така и морето.

Там лорд Златен държеше личен готвач и прислуга. Слуховете за редките вина и изтънчени деликатеси правеха масата му по-популярна от тази и на самата кралица. Докато вечеряше с подбраните си приятели, най-добрите менестрели на Шестте херцогства си съперничеха за вниманието му. Не беше необичайно да се чуе, че е поканил менестрел, акробат и жонгльор да изнасят едновременно представленията си в различни ъгли на залата му за хранене. Подобни угощения неизменно се придружаваха от хазартни игри и залозите бяха такива, че само най-богатите и разточителни благородници можеха да поддържат темпото му. Дните му започваха късно, а вечерите продължаваха до зазоряване.

Освен това се носеха слухове, че угажда не само на небцето си. Всеки път, когато в пристанището пристигаше кораб от Бинград, Джамайлия или Пиратските острови, той неизменно имаше посетители. Татуирани куртизанки, някогашни джамайлийски роби, стройни момчета с гримирани очи, жени в доспехи и сурови моряци се спираха на прага му, прекарваха нощта насаме с него и отново заминаваха. Някои казваха, че му носели най-добрия „пушек“, а също и синдин — джамайлийска поквара, която наскоро се бе появила в Бъкип. Други твърдяха, че удовлетворявали и останалите му „джамайлийски вкусове“. Онези, които се осмеляваха да попитат за гостите му, получаваха в отговор само повдигане на вежди или сдържано мълчание.

Колкото и да е странно, екстравагантността му сякаш само засили неговата популярност сред определен кръг от аристокрацията на Шестте херцогства. Мнозина млади благородници бяха строго отзовани от Бъкип или биваха навестявани от родител, внезапно загрижил се за разходите, които прави, за да държи отрочето си в двора. По-консервативните мърмореха, че чужденецът бил повел младежта на Бъкип по лош път. Но далеч по-силно от неодобрението се усещаше похотливото възхищение от екстравагантността и неморалността на лорд Златен. Разправяха какви ли не шантави истории за него. Но в основата на всяка клюка имаше зрънце истина. Златен бе навлязъл толкова дълбоко в царството на ексцесиите, колкото не бе отивал никой от времето на принц Славен.

Не можех да проумея поведението му и това ме тревожеше. В незначителната си роля на Том Беджърлок не можех открито да се обърна към такова високопоставено лице като лорд Златен, а той не ме търсеше. Дори когато прекарваше нощта в замъка Бъкип, покоите му бяха пълни с гости и артисти, докато небето не избледняваше. Някои казваха, че се бил преместил в града, за да е по-близо до заведенията, в които се играе комар и има неприлични забавления, но аз подозирах, че го е направил, за да е по-далеч от очите на Сенч и че чуждоземните му гости не са за плътски удоволствия, а шпиони или пратеници от приятелите му на юг. Какви ли вести му носеха и защо бе така твърдо решен да си съсипе репутацията и да разпилее богатството си? Какви съобщения отнасяха обратно към Бинград и Джамайлия?