Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Името ми бе изтеглено с жребий. Заминавам с принца за Външните острови. Дойдох да ти го кажа и да прекараме вечерта заедно, преди да тръгна.

Той изсумтя презрително, но мисля, че недоволството му бе насочено към самия него. Беше се издал, че има проблем — а ако беше малко по-внимателен, можеше да си спести неловкото положение. Продължих да вървя до него в очакване да заговори. Улиците на града бяха доста тихи тази вечер. Вече се стъмваше по-късно, но пък и хората започваха да стават по-рано и да работят повече, така че мнозина си лягаха още по светло. Хеп продължаваше да мълчи и отново заговорих:

— „Куче и свирка“ е наблизо. Да идем ли?

— Бих предпочел „Набученото прасе“, ако ти е все едно — отвърна той, без да ме поглежда.

— Не ми е — отвърнах с непоколебимо любезен тон. — Кръчмата е близо до дома на Джина и много добре знаеш, че тя понякога се отбива там. Знаеш също, че двамата се разделихме в известен смисъл. Бих предпочел да не я срещам, ако имам избор.

Със закъснение бях открил, че „Набученото прасе“ е също така сборище на Осезаващи, макар че никой не го казваше открито. Това бе една от причините за не особено добрата репутация на кръчмата; другата бе, че наистина бе доста мръсно и зле поддържано заведение.

— Не искаш ли всъщност да кажеш, че Сваня също живее наблизо? — остро попита той.

Потиснах въздишката си. Завихме към „Набученото прасе“.

— Нали те заряза заради онзи неин моряк с хубавите подаръци.

Той трепна, но въпреки това отговори спокойно:

— И на мен така ми се струваше. Но след като Рефтен отплава, тя ме намери и ми каза как стоят нещата. Родителите й са уредили и одобрили връзката. Именно това било причината да не ме харесват.

— Значи са смятали, че си знаел, че е обещана, но въпреки това продължаваш да се срещаш с нея?

— Предполагам. — Отново го каза хладно.

— Жалко, че така и не се е сетила да каже на родителите си, че те мами. Или да ти разкаже за онзи Рефтен.

— Не е точно така, Том. — В гласа му се промъкнаха гневни нотки. — Не е искала да мами никого. Отначало си мислела, че ще сме просто приятели и че няма защо да ми казва за уговорката. След като започнахме да изпитваме чувства един към друг, се бояла да говори, за да не си помисля, че му изневерява. В действителност никога не го била харесвала. Той получил единствено думата на родителите й.

— А когато се върне?

Хеп пое дълбоко дъх.

— Сложно е, Том. Майка й не е добре със здравето, а желае от цялото си сърце тази връзка. Рефтен е син на нейна приятелка. А баща й не иска да оттегли думата си, след като се е съгласил на женитбата. От гордост. Затова Сваня решила, че ще е най-добре да се преструва, че всичко е наред, за краткото време, в което Рефтен е тук.

— И след като е заминал, се е върнала при теб, така ли?

— Да. — Изтърси го така, сякаш нямаше какво повече да казва.

Поставих ръка на рамото му. Мускулите му се бяха стегнали, твърди като камък. Зададох въпроса, който трябваше да задам.

— И какво ще се случи, когато той отново се върне с подаръци и с представата, че тя е неговата възлюбена?

— Тогава тя ще му каже, че обича мен и вече е моя — тихо отвърна той. — Или аз ще го направя.

Известно време крачехме мълчаливо. Не се беше отпуснал под ръката ми, но и не се дръпна.

— Мислиш ме за глупав — рече той, когато най-сетне завихме по улицата, на която се намираше „Набученото прасе“. — Мислиш си, че си играе с мен и че когато Рефтен се върне, отново ще ме зареже.

Опитах се да изрека меко тежките думи.

— Определено ми се вижда вероятно.

Той въздъхна и рамото му се отпусна.

— И на мен. Но какво да направя, Том? Обичам я. Сваня и никоя друга. Тя е моя половинка, заедно правим едно цяло, в което не мога да се съмнявам. Дори и аз се чувствам пълен наивник, като вървя с теб и ти казвам това. Затова изказвам съмненията си на глас. Същите като твоите. Но когато съм с нея и ме погледне в очите, знам, че ми казва истината.

Повървяхме още малко в мълчание. Градът забавяше темпото си, хората се готвеха да вечерят със семействата си. Търговците затваряха магазинчетата си. От домовете се носеше миризма на готвено. Кръчмите примамваха такива като нас с Хеп. Напразно ми се искаше просто да можем да седнем и да се нахраним спокойно заедно. Смятах, че момчето е вече в спокойни води, и се успокоявах с това всеки път, когато си помислех, че ще напусна Бъкип. Зададох въпрос, който бе колкото неизбежен, толкова и глупав.

— Има ли вероятност да спреш да се виждаш с нея за известно време?