Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Мисля, че да. Защо? Какво ще поискаш от мен?

— Нека изпратя да доведат Копривка. Не е нужно да я признаваш за своя дъщеря. Само ми позволи отново да се обърна към Бърич с молба да я доведе в двора да се учи на Умението. Мисля, че в сърцето му е останало нещо от някогашната му клетва към Пророците и че ще се отзове, ако му кажа, че тя е нужна на принца. А и за Пъргав определено ще е по-добре сестра му да е наблизо.

— Ох, Сенч. — Поклатих глава. — Искай всичко друго. Само остави детето ми на мира.

Той само поклати глава. Постоях още малко до него, но накрая приех мълчанието му като покана да си тръгна. Оставих го да се взира на североизток, към Външните острови.

До заминаването оставаха само пет дни и пътешествието започна да става реалност и за мен. Дотогава бях в състояние да го избутам от мислите си и да го смятам за нещо абстрактно. Бях се приготвил за него, но само като за някаква абстрактна възможност. Бях се запознал с писмеността на Външните острови и прекарвах доста от вечерите в една кръчма, в която често се отбиваха техни търговци и моряци. Там се мъчех да науча колкото се може повече от езика им. Слушането беше най-добрата ми техника за целта. Езикът на Външните острови има много общи корени с нашия и след няколко вечери престана да ми звучи странно. Не можех да го говоря добре, но можех да се оправя криво-ляво. А най-важното бе, че можех да разбирам повечето от чутото. Надявах се това да е достатъчно.

Уроците ми с Пъргав напредваха добре. Момчето донякъде щеше да ми липсва. В същото време се радвах, че ще се отърва от него. Както твърдеше, Пъргав се оказа чудесен стрелец за десетгодишно момче. Кресуел, главният оръжейник, го пое с радост.

— Има усет. Не е от ония, дето стоят и се прицелват внимателно. При този момък стрелата излита колкото от лъка, толкова и от окото му. Секирата изобщо не е за него. По-добре да натрупа сили и постепенно да минава на по-дълги и мощни лъкове.

Предадох оценката му на Сенч и старият убиец се съгласи донякъде, но все пак заяви:

— Но ще трябва да се научи да върти и секирата. Няма да му навреди.

По-малкото време с момчето се оказа огромно облекчение, макар и да не бях готов да си го призная. Беше умно хлапе и бе приятно да си имаш работа с него във всяко отношение, с изключение на две — твърде много ми напомняше за Моли и Бърич и не можеше да изостави темата за магията си. Какъвто и урок да започвахме, намираше начин да го обърне в обсъждане на Осезанието. Дълбините на невежеството му в тази област ме ужасяваха и в същото време не ми беше удобно да коригирам погрешните му представи. Реших да се посъветвам по този въпрос с Уеб.

Първата трудност бе да го открия сам. Откакто се бе появил в двора на Бъкип като говорител и защитник на своите хора и злепоставената им магия, той бе спечелил уважението на мнозина, които преди това бяха презирали Осезанието и онези, които го практикуваха. Сега често го наричаха майстор на Осезанието. Титлата, която някога бе подигравка над приемането на обявената извън закона магия от страна на кралицата, бързо започваше да се приема като почетна. Мнозина търсеха съветите му, при това не само по въпроси, свързани с магията или Старата кръв. Уеб беше приветлив, проявяваше интерес към всеки и можеше да разговаря оживено по почти всяка тема, но в същото време не беше толкова бъбрив, колкото активен слушател. Хората реагират добре на човек, който не пропуска нито една тяхна дума. Дори и да не бе официален посланик на Осезаващите от кралството, Уеб пак щеше да стане любимец в двора. Но тази странна връзка го правеше още по-важен — ако някой искаше да покаже на кралицата, че споделя политиката й относно Осезаващите, какво по-добро от това да покани Уеб на вечеря или на някаква забава? Мнозина благородници се опитваха да спечелят благоволението на Кетрикен по този начин. Сигурен бях, че нищо от досегашния опит на Уеб не го бе подготвило за ролята му на знаменитост, но въпреки това той се справяше с лекота, както сякаш и с всичко останало. Доколкото можех да преценя, това изобщо не го бе променило. С еднакво удоволствие бъбреше с някое момиче от прислугата и водеше сложни дискусии с най-високопоставени благородници. Рядко го виждах самичък.