Иля Илф - Дванадесетте стола

Финансово-театралният бивак се оживи. Откъм града тичаха тиражни служащи. В облак прах се носеше към парахода възделебеличкият Платон Плашчук. Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд изтичаха от кръчмата „Сал“. Носачите вече се суетяха около огнеупорната каса. Инструкторът по акробатика Жоржета Тирасполских с гимнастическа стъпка изтича по параходната стълба. Симбиевич-Синдиевич, погълнат от грижи за постановъчната част, протягаше ръце ту към кремълските височини, ту към капитана, изправен на мостика. Кинооператорът понесе апарата си високо над главите на множеството и още по пътя настояваше да му освободят четириместна каюта, за да уреди в нея лабораторията си.

В общата залисия Иполит Матвеевич се промъкна до столовете и забравил се от радост, вече се канеше да повлече един от тях настрани.

— Оставете стола! — кресна му Бендер. — Вие какво, да не сте си загубили ума? Ще вземем един стол и ще се лишим от останалите завинаги. По-добре да помислите как да се качим на парахода.

По кея минаха музиканти, препасани с медни тръби. Те гледаха с отвращение саксофоните, флексотоните, бирените бутилки и стъклениците на Есмарх, с които бе въоръжено звуковото оформяване.

Тиражните сфери бяха докарани с фордовско фургонче. Това беше сложна конструкция, съставена от шест въртящи се цилиндъра, бляскащи от медта и стъклото. Монтирането им на долната палуба отне доста време.

Тропотът и караницата продължиха до късно вечерта.

В тиражната зала издигаха естрада, окачваха по стените плакати и лозунги, нареждаха дървени пейки за посетителите и свързваха тиражните сфери с електрически жици. На кърмата наместиха всички бюра, а от каютата на машинописките се чуваше тракането на пишещите машини, прекъсвано от смехове. Бледният мъж с виолетовата брадичка обикаляше по целия параход и окачваше на съответните врати емайлираните си табелки:

Към големите табелки той прикрепваше по-малки:

Салонът първа класа бе обърнат в изложба на банкноти и бонове. Това обстоятелство предизвика взрив от негодувание у Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и Залкинд.

— А ние къде ще обядваме? — вълнуваха се те. — Ами ако завали?

— Ой — обърна се Ник. Сестрин към своя помощник, — не мога!… Как мислиш ти, Серьожа, дали няма да можем да минем без звуково оформяване, а?

— Какво говорите, Николай Константинович! Артистите са свикнали с ритъма.

Но ето че пак се вдигна врява. Петорката подуши, че авторът на спектакъла е отмъкнал и четирите стола в своята каюта.

— Така, така — казваше петорката с ирония, — ние ще репетираме седнали на леглата, а на четирите стола ще седи Николай Константинович с жена си Густа, която няма никакво отношение към нашия колектив! И ние може да искаме да пътуваме с жените си!

Великият комбинатор наблюдаваше с яд тиражния параход от брега.

Нов взрив от викове достигна до ушите на концесионерите.

— Защо не ми казахте по-рано?! — крещеше член от комисията.

— Откъде можех да зная, че ще се разболее!

— По дяволите! Тогава тичайте в Рабис и искайте екстрено да командироват художник.

— Къде ще вървя? Сега е шест часът. Рабис отдавна е затворен. А и параходът заминава след половин час.

— Тогава сам ще рисувате. Щом веднъж сте поели отговорността за украсата на парахода, носете и последиците от това и се оправяйте, както можете.

Остап вече тичаше по параходната стълба, като разблъскваше с лакти носачите, госпожиците и обикновените любопитни. При входа го спряха:

— Пропуск!

— Другарю! — ревна Бендер. — Вие! Вие! Дебеличкият! На когото е нужен художник!

След пет минути великият комбинатор седеше в бялата каюта на дебеличкия домакин на плаващия тираж и уговаряше условията за работа.

— Значи, другарю — говореше дебеланкото, — от вас ние ще искаме следното: направата на художествени плакати, надписи и завършването на таблото. Нашият художник го започна и се разболя. Оставихме го в тукашната болница. Е, разбира се, и общо ръководство на художествената част. Ще можете ли да се справите? Но предупреждавам ви — работата е доста.

— Да, ще мога да се справя. Случвало ми се е да върша такава работа.

— И ще можете ли да тръгнете веднага с нас?

— Малко трудничко ще е, но ще се постарая.

Голям и тежък товар се смъкна от плещите на домакина. Чувствувайки се лек като дете, дебеланкото гледаше новия художник с лъчезарен поглед.

— Вашите условия? — запита Остап дръзко. — Имайте предвид, че аз не съм погребална кантора.