Анатолий Протопопов - Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

• Важни фактори, определящи ранговият потенциал са също така и: конфликтността, а именно желанието за иницииране на конфликти; конфликтна устойчивост, а именно способността да се взима участие в конфликти, наложени отвън, която способност е тясно свързана с посочения по-горе фактор на отстъпчивост (съответно неотстъпчивост), като тя може да се прояви и самостоятелно.

• Поради определената независимост на факторите, които оказват влияние върху ранговия потенциал са възможни и мозаични прояви на йерархическо положение при което едни признаци сочат наличието на висок рангов потенциал, а други — на нисък. Това позволява да се говори за ранговия потенциал като за обобщаващо понятие.

• Още от самото си раждане индивидът притежава определен рангов потенциал, който е обусловен както от наследствени фактори, така и от условията на утробно развитие и е основа на фактическия рангов потенциал, който е присъщ на вече възрастния индивид.

• Фактическият потенциал зависи също и от условията на растеж, формиране и възпитание на индивида, които са в състояние както да усилят, така и да отслабят вродените дадености.

• Визуалният рангов потенциал се определя от наличието на един или няколко второстепенни, но за сметка на това ярко изразени признаци на висок рангов потенциал.

• Визулният рангов потенциал в повечето случаи е илюзорен, т.е. той не съответства на реалните способности на индивида да участва в ранговата борба.

Пояснение за читателя: „Примативност“ — това е научен термин, произлизащ от думата примат, т.е. „първичен“, „изначален“.

За разлика от болшинството други животни всеки човек е подложен в различна степен на влиянието на своите инстинкти. Ако някой човек е напълно независим от действието на своите инстинкти и живее, ръководейки се само от своят разсъдък, то той е абсолютно непримативен (такива хора практически няма). Ако друг човек се ръководи напълно от своите чувства, т.е. е подчинен изцяло на своите инстинкти, то той е абсолютно примативен (а такива хора понякога се срещат в реалния живот). Д. Зарайски въвежда понятието „сила на модела“, която е показател за способността на дадена поведенческа програма да доминира над подобните й. Става въпрос за това, че в една и съща ситуация човешкият мозък обикновено разполага с няколко поведенчески програми, измежду които има както вродени, така и придобити, и това коя от тях ще бъде реализирана зависи (при еднакви условия) от силата на всеки един от моделите на поведение. Следователно, примативността е степента на доминантност (сила) на инстинктивните модели на поведение по отношение на разсъдъчните модели.

Наченки на непримативно поведение се наблюдават при много висши животни, достатъчно явни прояви са налице при приматите, но само при човека непримативността става относително масово явление. Понятието примативност, обаче съвсем не е равносилно на понятието култура. Културата, с известни уговорки, е по скоро нещо производно на примативността. Сред дейците на изкуството, дори и сред хората с висока култура и порядъчност, преобладават силнопримативните. Тези хора са потопени в света на чувствата.

И макар, че понятието „култура“ е интуитивно разбираемо и без определения, то неговата формулировка е достатъчно проблематична. Едно е ясно — културата е продукт на възпитанието и образованието (в широк смисъл), а примативността е нещо вродено. Първобитната мотивация в културния човек е подтисната чрез възпитанието и е заменена от изискванията на законите и обичаите на обществото. Тя, обаче може да се прояви в случаите, когато законите и обичаите не определят в достатъчно голяма степен ситуацията и предоставят известна свобода, например под влиянието на алкохол и на силни душевни преживявания. Тези прояви са толкова по-чести и по-силни, колкото по-силна е примативността. Прословутият спор между лирици и физици по съществото си е спор за примативността.

Примативността е свързана по-скоро с емоционалността, отколкото с културата. Когато инстинктивните програми открият съвпадение на вътрешните сигнални признаци с някои фактори от външната среда, те пораждат съответните емоции на които силнопримативния човек охотно се подчинява. Слабопримативният дори и да изпита същите по сила емоции може да действа независимо от тях.