Стоян Михайловски: Euthanasia

О, ела, хвърли се в мене,

истината прегърни,

избави се от съмненья,

откровенье приеми!…

Туй, което нигде нема,

в никакви Талмуди земни,

виж го, присвои го сега,

человече изнуренний!…

Вечност, безпределност, сила,

несъзнателност, съзнанье,

жизн, стихия първобитна,

в Мирозданье възсъзданье;

в хаос ред как се поражда,

луч в тъмита как стои,

как се мерят времената

и слънцата кой движи;

как под синий небосвод

от плода излязва плод;

как от род изхожда род;

где е свършекът на Злото,

где е правдата свещена,

где е щастьето всеобщо,

где е стойността нетленна,

всичко ще узнаеш в мене,

человече заслепений!

.....................

.....................

.....................

— Зная, ти си снежна топка

и в ръцете се топиш!

Всекий час размер и форма,

вид и същност ти мениш!…

Знам!… Столетно ти дърво си,

пущаш клонове навред —

но не се събужда онзи,

който позаспи под теб!…

Зная, ти си сладък плод,

но не си за наште устни,

не си за чловешкий род;

твойте сокове са вкусни —

но за крепки богове!…

Червейчето ще прегази

най-широкото море —

ти преди да влезеш в нази —

в наште дребни умове…

Бягай, Истино свирепа,

няма тука богове,

няма тук прием за тебе,

в този дом чловек живей!…

........................

— Знам, че тук чловек живее,

и затуй съм тук дошла!…

Знам, че тук човек жалее —

аз съм, друже мой, смъртта!

Името си аз не криях

и не лъгах досега —

но при теб да вляза исках

с другите си имена…

На всевечната природа

аз съм вечната душа —

аз съм извор на живота

и конец на вси неща…

Аз в твореньето съм сила

щастие, любов и мир,

аз съм младост безпреривна

и услада в земний мир…

На световното движенье

аз съм първобитний вожд,

в мен намерват подкрепленье

всяка твар и всяка мощ…

В мойто същество се сливат

всички живи същества,

винаги към мене идат

вси, що ходят по света…

Аз прикривам всички бездни,

аз притварям все, що зей,

на чловешките болезни

в мен са всите лекове…

Виж какво е мойто знаме,

надписът му прочети:

Смърт — върховното е знанье

и конец на вси мечти!

Всички жизни са мечтанья,

а пък аз съм, друже мой,

свършекът на вси желанья —

безпревратният покой!

Аз възпирам вси вълненья,

аз насищам всякой глад,

аз раздавам вси именья,

в мен е всяка благодат!

Аз премахвам всички страсти

и досвършвам вси борби —

в мен сриват вси товари

из чловешките плещи…

Този свят е притча мрачна;

на невидими неща

той е видимата сянка;

в план велик е той черта;

Аз ща всичко да ти кажа,

кой закон владей навред

и коя върховна правда

е създала днешний ред…

Щом оставиш, щом захвърлиш

земното си облекло —

разум благ и чист ще бъдеш,

дух от божье естество…

О, дойди!… Смъртта не лъже!

Гробний сън е сън свещен!

В гроба чувството не мъче!

Гробний мрак е светъл ден!

Нищо няма да пропъде

твоя прах из дън-земя;

а светът — без теб — ще бъде

както с тебе досега…

Аз над нуждите съм нужда!

В мен, към мене прибегни!

Никога се не събужда

живий, в мен кога заспи!

В разнородните стихии

аз съм трайното единство —

в безизходните пустини

аз съм изходно светило…

Аз преустроявам всичко

зле устроено в света

и над всяка нищета

семе хвърлям плодовито!

Аз изправям всички грешки,

аз разплитам вси сплетни —

и веригите чловешки

аз обръщам в прах!… Дойди!

Тъмните мечти чловешки

аз обръщам в светлини,

аз разпръсвам всички сенки

и химери!… Отвори!

Не плаши се, че ще дойди

нов бит!… Няма за прахът

оживленье!… Твойте кости

непробуден сън ще спят!…

Ще минуват вековете,

времената ще текат,

остаря щат световете,

твойте кости все ще спят!…

Поколенья многобройни

ще се раждат и ще мрат,

общества да дойдат нови —

твойте кости все ще спят!…

Изворите и реките

корита̀ ще изменят —

ще се срутят планините —

твойте кости все ще спят!…

Ще угасне най-подире,

ще угасне за всегда

и последнята зарица

на последнята зора —

всичко живо ще изчезне,

ще изчезне всяка мощ

и на деня ще наследе

тежка, безконечна нощ —

и загуби щат слънцата

своя блясък, свойта плът.

Ще се разглоби земята

из небето, в някой кът —

ще се разпилее грозно

вселенското битие,

ще се възцари отново