Фредерик Форсайт - Юмрукът на Бога

Иракчанинът носеше тъмнозелената униформа на страната си. Навитите дрехи под седалката бяха светлокафява униформа на полковник от саудитските Специални сили. Той бързо смени панталоните, мундира и баретата.

Тъкмо пред пръстена от хеликоптери на пистата джипът се отклони към пустинята, заобиколи летището и потегли на юг. От другата страна на Сафуан, след трийсет километра, се върна на главния път за Кувейт.

От двете страни бяха разположени американски танкове, които имаха за задача да не допуснат никой да проникне в района. Командирите, застанали на куполите им, видяха как един от техните джипове излиза от охраняваната зона, но това не ги засягаше.

На джипа му трябваше час да стигне аерогара „Кувейт“, по това време напълно опустошена и разрушена, изтърбушена от иракчаните и покрита с пелена от черен дим от запалените петролни кладенци навсякъде из емирата. Пътят им отне толкова време, защото трябваше да избегнат клането в прохода Мутла, така че се отклониха и направиха голяма обиколка през пустинята западно от града.

На осем километра от летището полковникът от Военното разузнаване извади от жабката на джипа предавател и подаде поредица от сигнали. Към летището започна да подхожда самолет.

Временната контролна кула на летището представляваше фургон, обслужван от американци. Подхождащият самолет беше британски Аероспейс ХС 215. Отгоре на всичко беше личният самолет на командващия британските сили генерал Де ла Билиер. Нямаше как да не е така, защото имаше всички знаци по себе си и подаде верните позивни. Диспечерът му даде разрешение за кацане.

Самолетът не рулира до разрушената сграда на аерогарата, а до отдалечено място, където се срещна с американски джип. Вратата се отвори, стълбата бе спусната и трима мъже се качиха на реактивния самолет. Диспечерът чу да казват:

— Гранбай, искам разрешение за излитане. — В момента той се занимаваше с канадски Херкулес, който пренасяше на борда си лекарства за болницата.

— Чакай, Гранбай едно… какъв е планът ти за полет?

Искаше да каже, какво си се разбързал, къде, по дяволите, си тръгнал?

— Извинявай, кула Кувейт. — Гласът беше отривист и думите ясно произнесени, неподправено звучене на пилот от Кралските военновъздушни сили. Получил добро образование.

— Контролна кула Кувейт, току-що качихме на борда си полковник от саудитските Специални сили. Много е зле. От щаба на принц Халид. Генерал Шварцкопф поиска незабавно да бъде евакуиран и сър Питър предложи собствения си самолет. Хайде, старче, давай разрешение за излитане.

На един дъх британският пилот съумя да спомене един генерал, един принц и един английски пер. Диспечерът си разбираше от работата. Беше старши сержант, направил добра кариера в авиацията. Да попречи на евакуирането на саудитски полковник от щаба на принца, по искане на един генерал, със самолета на британския командващ, можеше да се отрази зле на по-нататъшната му кариера.

— Гранбай едно, разрешение за излитане — рече той.

Самолетът излетя от Кувейт, но вместо да се насочи към Рияд, където са едни от най-добрите болници в Близкия изток, пое курс право на запад, покрай северната граница на кралството.

Един от вечно бдящите АУАКС го видя и се обади да пита за къде е тръгнал.

Този път аристократичният британски глас обясни, че летят за британската база в Акротири, в Кипър, евакуирайки за Англия близък приятел и колега офицер на генерал Де ла Билиер, тежко ранен от мина. Командващият полета на АУАКС-а не знаеше нищо по този въпрос, но какво би могъл да направи? Да го свали?

Петнайсет минути по-късно самолетът напусна въздушното пространство на Саудитска Арабия и навлезе над Йордания.

Иракчанинът, който седеше отзад, не разбра нищо от това, но му направи силно впечатление безукорната организация на англичаните и американците. Беше се поколебал, когато получи последното съобщение от западните си работодатели, но размисляйки, се съгласи, че ще е разумно да се измъкне сега, вместо да изчака и да трябва да го прави самостоятелно и без помощ. Планът, който му предложиха в съобщението, се изпълняваше като по ноти.

Един от двамата пилоти в тропическата униформа на Кралските военновъздушни сили дойде от кабината и промърмори нещо на английски на американеца от Военното разузнаване, който се усмихна и се обърна към госта на арабски:

— Добре дошъл на свобода, господин бригаден генерал, напуснахме въздушното пространство на Саудитска Арабия. Скоро ще бъдете на борда на пътнически самолет за Америка. Между другото, имам нещо за вас.