Йозеф Томан - След нас и потоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Йозеф Томан - След нас и потоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

След нас и потоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «След нас и потоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

След нас и потоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «След нас и потоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Днес ще падне главата на бунтаря Фабий Скавър и римската сган ще се изпокрие в дупките си. За тебе в Рим вече няма да съществува опасност и не е нужно да бягаш. Но трябва да помислим, мъдри владетелю, за новата опасност: за варварите!

Калигула беше объркан. Сви се на лежанката. Авиола се възползува от нерешителността му и продължи:

— Ние така ще въоръжим римските легиони с техните прославени орли, че варварите само като ги зърнат, ще си плюят на петите. Ти, синът на Германик, ще поведеш войската, която лесно ще премине Дунав и Рейн и ще обогати Рим с нови държави и провинции. Но Страбон ще опише новия свят. Света на император Гай Цезар…

Калигула се размърда, а Авиола ковеше желязото, докато е горещо:

— Ти ще се върнеш в Рим с триумф, какъвто никой досега не е виждал! Ще станеш безсмъртен! Заклевам се, че ще дам половината си богатство за прославянето на твоя триумф!

— И аз! И аз! — екна триклиниумът.

Копнежите им се кръстосаха като мечове на гладиатори.

Сенаторите, тези магнати на златото, наблюдаваха внимателно лицето на императора. Безумец! Глупак! Само как зяпна, как му блеснаха очите, щом чу думата „триумф“! Сигурно вече се вижда в златната колесница по Виа Сакра, властелин на света в пълна слава, увенчан от безсмъртие…

Императорът размисляше: „Искат да ме махнат от Рим. Ако ме няма в Рим, ръцете съвсем ще им се развържат. Ако съм някъде далече на Дунав, могат да ме лишат от трона, могат да си провъзгласят за император някой друг. Глупости! Войската е на моя страна. А започна ли война, обещават ми триумф. Триумф, какъвто светът не е виждал досега!“

Инфантилната душа на Калигула налапа въдицата на безсмъртната слава. Злато, войници — всичко ще има, за да се прослави. Не се налага да жертвува нищо свое. Ами ако загине във войната? Тази мисъл изведнъж попари мечтите му за триумф.

Той мълчеше, напрежението нарастваше. Сенаторите схванаха, че картината на славата е помрачена от нещо по-силно.

О, богове, кой може да го разбере този човек? Постоянно да си нащрек и да дебнеш настроенията му, за да не сбъркаш! Авиола го удари през просото:

— Титлата Баща на отечеството, титлата, с която ще се прославиш както Октавиан Август и дори повече от него и ще влезеш в историята, задължава и теб, и нас, любими наш владетелю…

Отвън се чу тропот на копита и мигом след това бързи стъпки. В триклиниума се втурна Луций Курион. Не поздрави никого. Застана до императора с лице, зачервено от вълнение.

— Какво е станало, Луций?

Луций се наведе и започна надълго да му шепне нещо.

— Какво казваш? — едва изрече императорът.

— Повече от двадесет хиляди войници. Между Ленция 433 433 Ленция — римски военен лагер на Дунав. и Лауриакум част от германците вече са преминали Дунава — шепнеше Луций. Но в абсолютната тишина се чуваше всяка негова дума. — Елий Проб е отстъпил. Има опасност варварите да нахлуят и в Панония!

Сенаторите се разтревожиха. Луций изправи снага и застана като страж до императора.

Калигула мачкаше с две ръце края на морскосинята си, избродирана със звезди туника, дишаше хрипливо и безпомощно оглеждаше присъствуващите.

Авиола пристъпи до него:

— Лоши вести ли има, господарю? Не се плаши, дори и най-лоши да са. Ние сме с теб!

В този миг изведнъж, като мълния, светъл лъч прониза мрака на страха, който бе обзел императора. Това е разрешението! Единственото и съвършеното! Той засия. „Боговете ли внушиха тази блестяща мисъл на своя земен брат? Или това е проява на благодетелната съдба, която ме покровителствува? О, аз не съм побъркан като Тиберий да напусна Рим, та да ви дам възможност интрига след интрига да ковете зад гърба ми!“

Императорът отпи от чашата си и стана. Изправиха се и сенаторите, предчувствувайки тържествеността на мига.

— Не би бил мъдър този владетел, който не признава правотата на своите съветници и не е способен да разбере грешката си. Аз реших. Ще отправя своите легиони на север. Ще разширя територията, наследена от нашите прадеди. Ще спечеля за Рим нови провинции и нови богатства…

Думите на императора бяха прекъснати от ликуващи гласове:

— Vivat Gaius Caesar Imperator!

Императорът прегърна и целуна всекиго. Сенаторите подлудяваха от радост. Най-после постигнаха целта си! „Да имаш и да живееш!“ Ръкопляскаха, тропаха с крака, викаха, задъхваха се от щастие, вдигаха чаша след чаша и пиеха. С цената на колко страхове бе спечелена тази победа!

Най-после се обединиха двете най-могъщи сили на империята. Настъпва златният век!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «След нас и потоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «След нас и потоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «След нас и потоп»

Обсуждение, отзывы о книге «След нас и потоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x