Борис Акунин - Левиатан

Японецът сякаш не чуваше препирнята, готова да прерасне в международен конфликт. Както и преди, очите му оставаха затворени, а лицето напълно безизразно. Все пак тия жълтокожи не са като нас, помисли си Гош. Сега пък и колко работа ни отваря: прокурор, адвокат, съдебни заседатели, съдии с тоги. Тоест всичко е правилно, разбира се, демокрацията си е демокрация, но на прост език на това му се казва да се хабиш за тоя, дето духа.

След кратка пауза Фандорин попита:

— Свършихте ли с дебатите! Може ли да п-продължа?

— Карайте — мрачно каза Гош, който си мислеше за предстоящите битки с британците.

— Предлагам да не обсъждаме също и строшените тикви. Това нищо не доказва.

На комисаря цялата комедия започна да му втръсва.

— Добре. Няма да издребняваме.

— Ч-чудесно. Остават пет точки: криел е, че е лекар; няма емблема; няма го скалпела; опита се да избяга; не дава обяснения.

— Всяка от точките е достатъчна, за да отиде на… ешафода.

— Там е цялата работа, господи комисар, че мислите по европейски, а логиката на г-господин Аоно е различна, японска, и вие не сте си направили труда да в-вникнете в нея. Аз вече имах честта неведнъж да разговарям с този човек и мога да си представя душевната му нагласа по-добре от вас. Мосю Аоно не е просто японец, той е самурай и то от д-древен и известен род. Което в случая е важно. От петстотин години мъжете от рода Аоно са били само воини, а всички останали професии са били смятани като недостойни за членовете на видната им фамилия. Обвиняемият е трети син в семейството. Когато Япония реши да направи стъпка към Европа, много от аристократичните семейства започнаха да изпращат синовете си да учат в ч-чужбина. Така е постъпил и бащата на господин Аоно. Изпратил е най-големия си син да учи в Англия, за да стане морски офицер. Нека отбележа, че княжество Сацума 46 46 Полуостров в югозападния край ни остров Кюсю. — Б.ред. , където живее родът Аоно, захранва с кадри японския военноморски флот и там морската служба се смята за най-престижна. Втория си син Аоно-старши е изпратил в Германия да учи във военна академия. След Френско-пруската война от 1870 година японците са решили да вземат за образец г-германския модел на армията и всичките им военни съветници са германци. Сведенията за семейство Аоно ми бяха съобщения лично от обвиняемия.

— И за кой дявол ни е изтрябвало да знаем всички тия аристократични подробности? — с раздразнение попита Гош.

— Направи ми впечатление, че обвиняемият разказва с гордост за всичките си прадеди и по-големите си б-братя, а за себе си предпочита да не говори. Отдавна забелязах, че за възпитаник на „Сен-Сир“ мосю Аоно е изненадващо неосведомен по военните въпроси. Пък и от къде на къде ще го изпращат във френска военна академия, щом той самият казва, че японската армия се прави по германски образец? Предположението ми е следното. Верен на новите повеи на епохата, Аоно-старши е решил да даде на третия си син съвсем мирна професия — да го направи лекар. Доколкото знам от книгите, в Япония не е п-прието да се оспорва решението на главата на семейството, затова обвиняемият покорно е заминал да следва в медицинския факултет. Но се е чувствал много нещастен и дори опозорен. Той, наследник на воинския род Аоно, да трябва да се занимава с бинтове и клизми! Ето защо ни е казал, че е военен. Просто го е било срам да си признае нерицарската професия. От европейска гледна точка може да звучи нелепо, но опитайте се да погледнете нещата през неговите очи. Как би се чувствал вашият сънародник Д’Артанян, ако е мечтаел за мускетарска пелерина, а вместо това е станал лечител?

Гош видя, че у японеца е настъпила промяна. Той бе отворил очи и гледаше Фандорин с явно вълнение, а по бузите му бяха избили червени петна. Да не би да се черви? Абсурд!

— Ах, какви сантименталности — изпръхтя комисарят. — Но няма да се заяждам. По-добре, мосю защитник, ми разкажете за емблемата. Къде я е дянал вашият свенлив довереник? Да не би да го е досрамяло да си я сложи?

— Напълно сте прав — невъзмутимо кимна адвокатът самозванец. — Точно така д-досрамяло го е. Виждате ли какво пише на значката?

Гош погледна ревера си.

— Не пише нищо кой знае какво. Само трите първи букви на параходство „Джаспър-Арто партнършип“.

— Точно така — Фандорин изписа във въздуха три големи букви. — Ј-A-P. Тоест „джап“. Това е презрително прозвище, с което чужденците наричат японците. Господин комисар, вие например бихте ли се съгласили да носите на гърдите си значка с надпис „жабар“?