Борис Акунин - Левиатан

Когато японецът бе върнат на мястото му и за по-сигурно му бяха сложени белезници, когато докторшата беше свестена и всички отново бяха по местата си, комисарят се усмихна и с малко демонстративно хладнокръвие каза:

— Дами и господа съдебни заседатели, току-що присъствахте на чистосърдечно признание, направено, разбира се, по малко необичаен начин. — Той отново, без да иска, бе употребил думите „съдебни заседатели“, но реши да не се поправя. Като ще е репетиция, нека да е репетиция. — Това беше последната улика, толкова пряка, че повече няма накъде — доволно обобщи Гош. — А на вас, Джексън, ви правя забележка. Нали ви предупредих, че младежът е опасен.

Инспекторът стоеше червен като рак. Нека си знае мястото.

Изобщо всичко се подреждаше чудесно.

Японецът седеше срещу трите насочени дула и притискаше окованите си ръце към гърдите. Отново беше затворил очи.

— Това е, господин инспекторе. Можете да го отведете. Нека засега остане във вашия арест. А после, когато приключим с формалностите, ще го откарам във Франция. Сбогом, дами и господа. Старият Гош слиза на брега, а на вас щастливо плаване.

— Опасявам се, господин комисар, че ще продължите с нас — прозаично каза русинът.

В първия момент Гош помисли, че му се счува.

— А?

— Господин Аоно не е виновен, така че следствието ще трябва да п-продължи.

Гош си представи колко глупаво изглежда: с опулени очи, с пламнали бузи.

Недочакал избухването му, русинът каза с наистина неподражаем апломб:

— Господин капитан, върховната власт на к-кораба сте вие. Току-що комисарят разигра пред нас имитация на съдебен процес, като се нагърби с ролята на прокурор и я изпълни извънредно убедително. Но в цивилизования съд след обвинителя думата има з-защитникът. Ако позволите, бих искал да изпълня тази мисия.

— Защо да си губим времето? — учуди се капитанът. — Според мен всичко е пределно ясно. Господин полицаят го обясни много добре.

— Да свалите на брега пътник е с-сериозно нещо. В крайна сметка цялата отговорност ще падне върху вас. Помислете как ще накърните репутацията на п-параходството, ако се разбере, че е станала грешка. Уверявам ви — леко повиши тон Фандорин, — че комисарят греши.

— Глупости! — възкликна Гош. — Впрочем не възразявам. Дори ми е интересно. Говорете, мосю, с удоволствие ще ви изслушам.

Наистина, като ще е репетиция, нека да е репетиция. Този хлапак не е глупав и може да открие в логиката на обвинението някои пропуски, които ще трябва да се закърпят. Ако на процеса прокурорът допусне гаф, комисар Гош ще успее да му се притече на помощ.

Фандорин преметна крак върху крак и сплете пръсти върху коляното си.

— Вие произнесохте ярка и аргументирана реч. На пръв поглед доводите ви са изчерпателни. Логическата ви последователност е почти безупречна, макар, разбира се, така наречените ви „косвени потвърждения“ да не струват пукната пара. Да, на 15 март господин Аоно е бил в Париж. Да, когато п-професорът е бил убит, господин Аоно не се е намирал в салона. Сами по себе си двата факта не означават още нищо, така че хайде да не ги разглеждаме.

— Ами хайде — присмехулно се съгласи Гош. — Да преминем направо към уликите.

— Моля. Аз отбелязах пет що-годе сериозни улики. Мосю Аоно е лекар, но незнайно защо го скри. Това първо. Мосю Аоно може с един удар да строши някой достатъчно твърд предмет — било тиква, било пък и глава. Това второ. Господин Аоно няма емблема на „Левиатан“. Това трето. В чантата на обвиняемия липсва скалпелът, с който вероятно е бил убит професор Суитчайлд. Това четвърто. И накрая, пето: току-що обвиняемият направи опит за бягство, с което окончателно се самоизобличи. Струва ми се, че не пропускам нищо, нали?

— Има и шесто — обади се комисарят. — Той не може да даде обяснения по нито една от точките.

— Добре, нека са шест — лесно се съгласи русинът.

Гош се усмихна:

— Според мен това е повече от достатъчно за всеки съд да изпрати нашия приятел на гилотината.

Внезапно инспектор Джексън поклати глава и промърмори:

— To the gallows.

— Не, на бесилката — преведе Рение.

Ах, този подъл англичанин! Змия в пазвата!

— Моля ви се — кипна Гош. — Следствието се водеше от френска страна. Така че младежът ще отиде на гилотината!

— Но решаващата улика, липсата на скалпела, бе открита от британската. Той ще отиде на бесилката — преведе лейтенантът.

— Главното престъпление е извършено в Париж! На гилотината!

— Но лорд Литълби е британски поданик. Професор Суитчайлд също. На бесилката.