Борис Акунин - Левиатан

В този миг Гош видя, че рижият баронет е бял като платно: ченето му трепери, а зелените му очи горят като на змей.

— Какво е това… мое „положение“? — бавно започна той, запъвайки се от ярост. — Какво намеквате, господин следотърсач?

— Хайде, хайде — вдигна ръка да го успокои Гош. — Важното е да не се притеснявате. Недейте се вълнува. Положение като положение, както и да е. Казах го, защото отпаднахте от списъка на моите фигуранти. Между другото, къде е емблемата ви?

— Изхвърлих я — рязко отговори баронетът, очите му продължаваха да мятат искри. — Гадна е! Прилича ми на златна пиявица! Пък и…

— Пък и не върви баронет Милфорд-Стоукс да носи същата значка като разните там новобогаташи, нали? — рече проницателният комисар. — Още един сноб.

Мадмоазел Стамп май също се докачи:

— Господин комисар, много красноречиво описахте с какво точно е подозрителна моя милост. Благодаря — язвително кимна тя с острата си брадичка. — Поне сте ме оневинили.

— Още в Аден изпратих няколко телеграфни запитвания до префектурата. Не успях да дочакам отговорите, защото, за да се направят справките, се иска време, но в Бомбай депешите вече ме чакаха. Едната от тях се отнасяше за вас, мадмоазел. Сега вече знам, че от четиринайсетгодишна, след като родителите ви са починали, вие сте живели при някаква далечна леля на село. Тя е била богата, но стисната, държала е вас, своята компаньонка, в мизерия, едва ли не на хляб и вода.

Англичанката се изчерви и сякаш дори я доядя, че е попитала. Чакай, миличка, помисли си Гош, тепърва ще ми станеш алена.

— Преди месец-два леля ви умряла и оставила цялото наследство на вас. Нищо чудно, че след толкова години, прекарани под ключ, ви се е дощяло да видите свят, да направите околосветско пътешествие. Сигурно преди това сте знаели за нещата само от книжките?

— А защо е крила, че е ходила в Париж? — невъзпитано се обади мадам Клебер. — Защото хотелът й се е намирал на същата улица, където са били убити куп хора ли? Страхувала се е, че ще бъде заподозряна ли?

— Не — усмихна се Гош. — Не е там работата. След като e забогатяла внезапно, мадмоазел Стамп е постъпила така, както би постъпила всяка жена на нейно място — най-напред е отишла да види Париж, столицата на света. Да се наслади на неговите хубости, да се облече по последна мода, е и… за романтични приключения.

Англичанката нервно стисна пръсти и погледът й стана умоляващ, но нищо вече не можеше да спре Гош — нека тая проклета лейди се научи да не си вири носа пред комисар от парижката полиция.

— И госпожа Стамп се е наситила на романтика. В хотел „Амбасадор“ се е запознала с един невероятно хубав и възпитан кавалер, който в полицията е картотекиран с прякор Вампира. Стар познайник, специалист по застаряващи богати чужденки. Любовта им пламнала моментално и както винаги става с Вампира, приключила ненадейно. Една сутрин или, ако трябва да сме точни, на 13 март, вие, мадам, се събуждате в самота и не можете да познаете хотелската си стая — тя е празна. Вашият сърдечен приятел е задигнал всичко освен мебелите. Изпратиха ми списък на откраднатите ви вещи — Гош надникна в папката си. — Под номер 38 е отбелязана „златна брошка с форма на кит“. Когато прочетох всичко това, разбрах защо госпожа Стамп не обича да си спомня за Париж.

Клетата наивница изглеждаше много жалка — беше скрила лицето си в шепи, а раменете й потреперваха.

— Към мадам Клебер не съм имал сериозни подозрения — премина Гош към следващата точка. — Макар че тя не можа да ми обясни съвсем ясно липсата на емблемата си.

— И затова сте игнорирари моето съобстение? — изведнъж попита японецът. — Нари ви казах несто много вазно.

— Да съм го игнорирал? — комисарят рязко се обърна към него. — Съвсем не. Поговорих с госпожа Клебер, която ми даде изчерпателно обяснение. Толкова тежко понасяла периода на бременността, че лекарят й предписал… съответното обезболяващо. Впоследствие болките преминали, но пристрастието й към препарата останало и тя го използвала против нерви и безсъние. Дозата се увеличавала и й създала пагубен навик. Бащински си поговорих с мадам Клебер и тя пред мен изхвърли този боклук в морето — Гош с пресилена строгост погледна Рената, която като дете бе издала долната си устна напред. — Внимавайте, скъпа, дадохте на татко Гош честна дума.

Рената сведе поглед и кимна.

— Ах, каква трогателна деликатност спрямо мадам Клебер! — избухна Клариса. — А мен защо не пожалихте, мосю детектив? Защо ме изложихте пред всички?