Борис Акунин - Коронация

Моряците мирясаха чак в малките часове, след което и аз си позволих малко да подремна, защото, честно казано, доста се бях уморил от грижите по пътуването, а и предвиждах, че първият ни ден в Москва няма да е лесен.

Трудностите надминаха всичките ми очаквания.

Така се беше случило, че за всичките си четирийсет и шест години живот никога дотогава не бях стъпвал в белокаменния град, макар че доста бях обикалял по света. Това е, защото в Семейството не обичат азиатщината, в цяла Русия за единствено поне малко от малко пристойно място за живот признават само Петербург, а и с московския генерал-губернатор Симеон Александрович сме в студени отношения, тъй че нямаме никаква причина да посещаваме древната столица. Дори за Крим, мисхорското имение 8 8 Мисхор — морски курорт на 13 км западно от Ялта. — Б.пр. , обикновено пътуваме заобиколно през Минск, защото Георгий Александрович обича по пътя да отстрелва зубри в Беловежката гора. А на миналата коронация преди тринайсет години не ходих, защото бях на длъжност помощник-иконом и ме оставиха да замествам тогавашния си началник, днес покойния Захар Трофимович.

Докато пътувахме от гарата през целия град, правех първите си изводи за Москва. Градът се оказа още по-нецивилизован, отколкото бях очаквал — и дума не можеше да става за сравнение с Петербург. Улиците тесни, безсмислено криви, къщите мизерни, местните хора неугледни и провинциални. И то след като градът в навечерието на очакваното височайше посещение с всички сили се е помъчил да се поразхубави: фасадите измити, корнизите прясно боядисани, по „Тверская“ (централната московска улица, бледо подобие на „Невски проспект“) навсякъде окачени царски монограми и двуглави орли. Не знам дори с какво да сравня Москва. Същото голямо село като Солун, където бяхме с нашия „Мстислав“ миналата година. По пътя не видяхме ни шадраван, ни къща над четири етажа, ни конна статуя — само един прегърбен Пушкин, а и той според цвета на бронза скорошна придобивка 9 9 Паметникът на Пушкин е открит през 1880 г., а действието на романа се развива през 1896 г. — Б.пр. .

На Червения площад, който също много ме разочарова, кортежът се раздели. Техни височества, както подобава на членовете на императорската фамилия, отидоха да се поклонят на иконата на Иверската Богородица и на кремълските мощи, а аз заминах със слугите да подготвим временното ни московско обиталище.

Поради принудителното разделяне на дворцовите обитатели на две половини ми се наложи да се задоволя със съвсем скромно количество персонал. Можах да взема от Петербург само осем души: камердинера на негово височество, камериерката на Ксения Георгиевна, младшия лакей (гореупоменатия Липс) за Павел Георгиевич и Ендлунг, бюфетчика с един помощник, официален готвач и двама кочияши за английския и за руския впряг. Предполагаше се, че чая и кафето ще сервирам лично — това е своего рода традиция. С риск да се проявя като нескромен ще кажа, че в цялото дворцово ведомство никой не изпълнява по-добре от мен въпросното задължение, което изисква не само огромен опит, но и талант. Неслучайно пет години бях поднасял кафето на негово величество покойния император и на императрицата-майка, сега вдовица.

Аз, естествено, не можех да разчитам да се справя само с осем слуги и със специална телеграма замолих московския отдел на Дворцовото управление да ми даде оправен помощник от местните, както и да ми предостави двама форейтори 10 10 Форейтори — ездачи на предния впряг. — Б.пр. , обикновен готвач за прислугата, лакей за обслужване на старшите слуги, двама младши лакеи за почистването, камериерка за мадмоазел Деклик и двама портиери. За повече хора не помолих, защото бях съвсем наясно какъв недостиг на опитни слуги ще се яви в Москва във връзка с пристигането на такъв брой високопоставени особи. Разбира се, нямах никакви илюзии относно московската прислуга. Москва е град на опустели дворци и занемарени вили, а няма по-лошо за персонала от това да държиш гвардии от слуги без никаква работа. Това разваля и разтуря хората. Ние имаме три големи къщи, които сменяме всеки сезон (без пролетта, която прекарваме в странство, защото Екатерина Йоановна намира времето по Великите пости непоносимо скучно в Русия): през зимата Семейството обитава петербургския дворец, през лятото е във вилата в Царское село, през есента е в мисхорското имение. Във всяка от къщите има слуги и аз не ги оставям да безделничат. Всеки път на тръгване им възлагам дълъг списък задачи и непременно намирам възможност от време на време да правя проверки, пристигам винаги най-неочаквано. Слугите са като войниците. Непрекъснато трябва да са заети с нещо, иначе ще пият, ще играят карти и ще вършат глупости.