Борис Акунин: Коронация

Тъжно, разбира се, но както казват хората, всяко зло за добро, защото заедно с нейно височество в столицата остана цялото великокняжеско обкръжение, което съществено облекчи нелесната ми задача, свързана с временното пребиваване в Москва. Придворните дами бяха много отчаяни, че няма да видят московското празненство, и не криеха недоволството си (в рамките на етикета, естествено), но Екатерина Йоановна остана непреклонна: според церемониала най-близкото обкръжение трябваше да е там, където са повечето членове на великокняжеската фамилия, а повечето Георгиевичи, както неофициално се именува нашето коляно от императорския дом, останаха в Петербург.

За коронацията потеглиха четирима — самият Георгий Александрович, най-големият и най-малкият от синовете му и единствената му дъщеря Ксения.

Както вече споменах, отсъствието на придворните можеше само да ме зарадва. Управителят на двореца княз Метлицки и управителят на придворната кантора тайният съветник Фон Борн щяха само да ми се пречкат, докато си върша работата, да си завират носовете в материи, които са абсолютно недостъпни за главите им. Добрият иконом няма нужда от бавачки и надзиратели, за да се справя със задълженията си. Колкото до фрейлините и придворната дама, която отговаря за тях, просто умът ми не побира къде щях да ги настаня, толкова жалка резиденция предложи коронационната комисия на Зеления двор (така ни наричат поради цвета на шлейфа на великата княгиня). Но за резиденцията по-нататък.

Пътуването мина благополучно. Влакът се състоеше от три вагона: в първия пътуваше августейшото семейство, във втория — слугите, в третия необходимата покъщнина и багажът, така че непрестанно ми се налагаше да обикалям и трите вагона.

Негово височество Георгий Александрович веднага след потеглянето седна да пие коняк с негово височество Павел Георгиевич и камерюнкер Ендлунг. Благоволи да изпие единайсет чашки, умори се и после отпочива чак до Москва. Преди да си легне, вече в „каютата“, както наричаше купето си, ми разказа за плаването до Швеция преди двайсет и две години, което много беше впечатлило негово височество. Защото, макар и със звание генерал-адмирал, Георгий Александрович само веднъж е бил в открито море, беше запазил пренеприятни спомени за това пътешествие и често се позоваваше на френския министър Колбер 1 1 Жан-Батист Колбер (1612–1683) — бележит френски държавник, генерален интендант (министър) на финансите, създава нов икономически режим във Франция през първия период от управлението на Луи XIV; в частност преустройва марината, набира средства за изграждане на пристанища и направа на нови кораби. — Б.пр. , който изобщо не бил плавал с кораб, обаче направил страната си велика морска държава. Безброй пъти бях чувал историята за шведското плаване и вече я знаех наизуст. Най-голямата опасност в описанието беше бурята край бреговете на Готланд 2 2 Готланд — шведски остров в Балтийско море. — Б.пр. . След думите: „И тогава капитанът като кресна: Всички на помпите!“ — негово височество винаги пули очи и удря с пестник по масата. Този път стана същото, но без никакви щети за покривката и сервировката, защото своевременно бях взел мерки: хванах гарафата и чашата.

Когато негово височество се омаломощи и взе да се изразява несвързано, дадох знак на лакея да го съблече и да го сложи да спи, а самият аз отидох да видя Павел Георгиевич и лейтенант Ендлунг. Като млади хора с желязно здраве, те не бяха толкова замаяни от коняка. Може да се каже дори, че нищо им нямаше, тъй че трябваше да се понагледат, и то най-вече заради нрава на господин камерюнкера.

Този Ендлунг! Не е редно да го казвам, но Екатерина Йоановна беше допуснала голяма грешка с избора на въпросния господин като подходящ наставник за големия си син. Лейтенантът, не ще и дума, е голям дявол: чист и ясен поглед, розова физиономия, изрядно сресана на път златиста коса, детски руменец на бузите — направо ангел. С възрастните дами е почтителен, трака токове, умее с най-заинтригуван вид да слуша и за Йоан Кронщатски 3 3 Руски православен свещеник (1829–1908) със светско име Йоан Илич Сергиев; много популярен в Русия, смятан за чудотворец и дори за бог. — Б.пр. , и за ганата по хрътките. Нищо чудно, че Екатерина Йоановна се разтапяше в негово присъствие. Такъв приятен и най-вече сериозен младеж, не е като хайманите гардемарини от Морския корпус или безделниците от Гвардейския флотски екипаж. Намери кому да повери грижата за Павел Георгиевич в първото му голямо плаване. Видяхме го какъв е опекун!