Лили Прайър - Страсти по госпожица Пондероза

Дивите му очи я огледаха и ръцете му ги последваха. Мокрото й тяло бе най-чувственото въобразимо творение. Тя легна назад със затворени очи и позволи на най-чувствителните ръце в околността да я изследват напълно. За в бъдеще той не искаше да докосва нищо друго освен нея. Галеше я цялата под водата. Инстинктивно отгатваше местата, които я караха да прави гримаси. Дишането й се задълбочи и учести и той трябваше да полага сетни усилия, за да се сдържа.

Гръмотевиците разтърсваха къщата из основи. Светкавиците разцепваха небето и го оцветяваха в зелено, после в жълто и червено. Бурята беше точно над тях. Примо Касторини се изправи и в разноцветните светлини, които осветяваха стаята, очите им се срещнаха и погледите им се сключиха. Дали ревът, който се чу, беше от бурята, или дойде някъде издълбоко от тялото на Примо Касторини? Трудно бе да се каже.

Той разкъса мокрите си дрехи с една ръка. Те паднаха едновременно, все едно бяха от хартия. Ясно им бе, че е безсмислено да се съпротивляват. Риза, панталони, бельо и дори, удивително, чорапите и обувките. Без подскачане, дърпане, проклятия, извивания и неудобство. При разкрилата се гледка очите на Фернанда Пондероза се разшириха моментално. Това бе единственият път, когато тя издаде емоциите си. Усети как я вдигат от водата. Водата течеше от нея на вадички, които се изливаха на пода.

С артилерийски гръм огромни гневни капки дъжд с размерите на яйце експлодираха при съприкосновение с керемидите на покрива. Най-после заваля. Какъв дъжд беше това!

Примо Касторини изнесе Фернанда Пондероза от банята и я занесе в спалнята.

Поради някаква игра на светлината извиващите се фигури на Фернанда Пондероза и Примо Касторини бяха уголемени до чудовищни размери и проектирани през прозореца на спалнята върху непрекъснато променящото се платно на снишаващото се небе.

Навън валеше като из ведро. Дъждът съскаше върху нагорещените повърхности и попиваше моментално. Всеки достатъчно неразумен, за да излезе навън, пострада от удари, които оставиха незаличими белези върху кожата. Това не беше благодатният дъжд, под който гражданите мечтаеха да танцуват голи. Този дъжд бе злокобен.

Междувременно зомбитата, които бяха събудени от бялата светлина, се приближаваха към къщата. Пръв пристигна моят възлюблен. Беше чудо, че успя да се добере дотам без очила. На около четири километра преди целта бензинът на мотопеда свърши и той трябваше да измине пеша оставащото разстояние. Огромните дъждовни капки го удряха по лицето и тялото през тънкия плат на пижамата, но той не забелязваше това. Не съзнаваше нищо, освен мисълта за Фернанда Пондероза, която го подтикваше неотклонно напред. Изгаряше го ревност, много по-силна от самия него. Тя вървеше по стъпките му като охранена сянка, нашепваше отровата си в ушите му толкова силно, че заглушаваше воя на бурята. Сянката му съобщи, че тази нощ ще извърши убийство. И той го вярваше.

Фиделио Касторини напредваше бавно. Тялото му бе пострадало през месеците, когато бе лежал и спал в пещерата. Сега то бе тяло на старец. Планинските пътища и проходи, внезапно превърнати от дъжда в опасни капани, го очакваха в засада и той падаше многократно, получавайки ужасни наранявания.

Аркадио Карнабучи не виждаше ясно нищо и зрението му бе допълнително затруднено от дъжда. Почти бе готов да повярва, че дъждът е част от заговора срещу него. Кошмарната нощ и бурята ставаха още по-ужасни поради слабото му зрение. Чудовищни форми се изправяха от сенките и го ужасяваха, след което точно толкова мистериозно изчезваха. Накрая той намери търсената къща. Обърка го липсата на собствената му къщурка на мястото, където я бе оставил, но след като започна да обикаля във все по-широки кръгове, той откри дома на Касторини, който беше обгърнат в пълен мрак, с изключение на моментите, когато имаше светкавици.

Докато се препъваше към къщата, злобната сянка, седнала на рамото му, призова Аркадио да се въоръжи. Един убиец се нуждае от оръжие.

— Ако касапинът се появи тази нощ, той ще умре — заяви дрезгаво гласът.

Аркадио кимна в знак на съгласие като хипнотизиран, после вдигна един голям камък, който го препъна на двора. Това беше костенурката Олга, която се къпеше в една локва. Трепереща, тя скри главата, краката и опашката си в черупката и започна да реди майчина молитва за безопасността на своите бебета.

Светкавиците осветяваха сцената, този път с жълтеникавия оттенък на бойния газ иприт. В тази частица от секундата ослепителна светлина Фиделио Касторини разпозна своята врата и се запъти към нея. Беше пристигнал у дома. Най-после у дома. В същата частица от секундата ослепителна светлина очите на Аркадио Карнабучи се фокусираха и той съзря отзад касапинът да се приближава към къщата.