Ашланд Прайс - Мира

— Майко?

— Да. Какво има? Не можеш ли да се размърдаш и да сложиш масата, докато говорим?

Мира спусна краката си на пода и неохотно се изправи. Беше си помислила, че щом майка й се бе загрижила за вида й, нямаше да й дава друга работа за този ден, но се бе излъгала. Господарката на дома бе прекалено стриктна, за да направи изключение. Мира отиде до една полица, за да вземе и разпредели дървените съдове.

— Ако… ако един мъж направи комплимент на една жена, това означава ли непременно, че я харесва?

Майка й спря да реже хляба и я погледна с такова разбиране, че Мира си помисли, че сестрите й са се изпуснали за викингите.

— Какво ти каза Наял? — попита тя и с усилие сдържа усмивката си.

„Наял?“ Тя искрено мислеше, че Мира говори за Мак Куган! Но как беше възможно? Как можеше след толкова време перчене из форта да си помисли, че този надут паун е способен на такова себеотрицание да похвали някой друг?

— Не. Не Наял. Не някой определен мъж. Просто непознат, да кажем, от друго племе.

— И за какъв комплимент говориш?

— Ами, че момичето му напомня диви рози, например. Или, че той намира очите й дълбоки и мили.

В отговора си Мира вложи твърде много страст, за да бъде само чисто предположение. За нейно учудване обаче майка й по-скоро се забавляваше, отколкото подозираше нещо.

— И това е всичко?

— Ами да, да речем на тяхната първа среща.

Мисис Мак Игън кимна.

— Хм, знаеш ли, скъпо дете, понякога един мъж харесва не толкова самото момиче, колкото мисълта да прави с него каквото си иска. Или по-точно да я притежава. Ти не говориш за такова положение, нали? — попита тя, като отново прикова любопитния си поглед в нея.

— М-м-м, не. Не мисля — запъна се Мира. — Но тогава какво трябва да зная за девойките и за мъжете?

— Много повече, уверявам те, особено ако започнеш да приемаш по-благосклонно интереса на мистър Мак Куган към теб — заяви майка й, като заплаши с пръст най-голямата си дъщеря.

— Но той е толкова надут. Едва го понасям. Непрекъснато се перчи и хвали как намушква норвежците. Знам, че би трябвало да се гордея с кралските мъже, но от техните подвизи само ми се повдига.

— Наял е герой, Мира. Той защитава както миряните, така и духовниците от чудовища като онова, което те нападна само преди няколко лета. Само не ми казвай, че съжаляваш за това, че те спаси от онзи варварин.

— Разбира се, че не. И през ум не ми е минало. Само че Наял е толкова… — гласът й секна, защото отново почувства, че майка и е на път да убие и най-съкровените й чувства.

— Толкова какво?

— Толкова огромен и груб… и грозен.

Тя прехапа устни, защото разбра, че въпреки волята си бе казала твърде много.

Мисис Мак Игън повдигна учудено вежди.

— Наистина ли мислиш, че е грозен?

— Ами, струва ми се, че не харесвам лунички и червена коса.

Майка й стисна устни и продължи да реже хляба.

— Ще разбереш, дъще, че най-важното е не как изглежда един мъж, а какво носи в сърцето си. И най-добре говорят не сладките приказки за цветя, а делата. А сега, тъй като мистър Мак Куган ще дойде днес на обяд, престани да обсъждаш недостатъците му.

— На обяд? — възкликна Мира. — Искаш да кажеш, че сега той е тук, във форта?

Майка й остана озадачена от тревогата й, засмя се и отговори утвърдително.

— Да, заедно с двама от неговите мъже.

— Но това е невъзможно. На вратата нямаше никакви коне, когато се върнах.

— Дойдоха с една от кралските коли, за да докарат оръжие за охраната на форта.

Мира знаеше, че лицето й издава страха, който я бе обзел при тези думи, но не бе в състояние да го скрие.

— От какво ще ни охраняват?

— От нападатели, разбира се.

— Какви нападатели?

Мисис Мак Игън погледна дъщеря си и се намръщи. Сега беше съвсем сигурна, че наистина е слънчасала.

— Норвежци. Не мисля, че Негово кралско височество е имал предвид някакви определени нападатели.

Мира прехапа долната си устна и въздъхна с облекчение. За нея бе голямо утешение да чуе, че Наял и другите все още не са открили лагера на викингите. Независимо от това съществуваше голяма опасност по-малките й сестри да издадат ужасното откритие, ако им се отдадеше случай да поговорят с Мак Куган. Затова трябваше бързо да ги намери и да им напомни, че са й обещали тя сама да разкаже за това, което бяха видели.

— Масата е сложена, майко, с допълнителни прибори за Наял и другарите му. Може ли да отида и да ги поканя?

Майка й, объркана от внезапната й готовност да помага, поклати нерешително глава.