Майкъл Конъли - Отменена присъда

Бош отново хвърли поглед към огледалото. Обикновено обожаваше приказливите заподозрени. Те най-често сами се вкарваха в затвора. Джесъп обаче беше прекалено хитър и предпазлив. Внимателно подбираше думите си, не говореше за самото престъпление и нямаше да допусне грешка, която Хари да използва.

В огледалото видя, че Джесъп зяпа през прозореца. Нямаше как да познае за какво си мисли. Очите му изглеждаха мъртви. На шията му, точно над яката, се подаваше краят на затворническа татуировка. Приличаше на част от дума.

— Добре дошъл в Лос Анджелис, Джесъп — без да се обръща към него, каза Чу. — Май отдавна не си идвал тук, а?

— Майната ти, шибан китаец — озъби му се арестантът. — ’Сичко т’ва скоро ше свърши и тогаз ше изляза и ше се кефя на плажа. Ше си ’зема сърф и ше яхам вълните.

— Не разчитай на това, убиецо — предупреди го младият детектив. — Гепили сме те за ташаците.

Бош разбираше, че Чу се опитва да го предизвика, да го накара да се изпусне. Само че подхождаше аматьорски, а Джесъп беше прекалено опитен, за да се върже.

Макар и след шест часа почти пълно мълчание, този разговор започваше да омръзва на Хари. Той включи радиото и хвана края на репортаж за пресконференцията на прокуратурата. Увеличи го, за да може Джесъп да го чува, а Чу — да млъкне.

— Уилямс и Холър отказаха да коментират доказателствения материал, но намекнаха, че не са толкова впечатлени от ДНК експертизата, колкото Щатският върховен съд. Холър потвърди, че откритата по роклята на жертвата ДНК не е на Джесъп, но посочи, че това не го оневинява автоматично. Холър е известен адвокат и за пръв път ще представлява обвинението в дело за убийство. Тази сутрин по нищо не личеше да изпитва каквито и да е колебания. „Ние отново ще искаме по това дело да бъде издадена смъртна присъда.“

Бош намали звука и погледна в огледалото. Джесъп продължаваше да зяпа навън.

— Какво ще кажеш за това, Джесъп? Той ще иска смъртна присъда.

— Само се перчи тоя задник — отегчено отвърна затворникът. — Пък и в тоя щат вече не екзекутират никой. Знаеш ли к’во значи „отделение на смъртниците“? Значи, че ти дават самостоятелна килия и можеш да гледаш к’во дават по телевизията. Значи по-голям достъп до телефон, храна и посещения. Мама му стара, надявам се да поиска смъртна присъда, бе човек. Ама няма значение. Т’ва са пълни глупости. Цялата тая работа е глупост. Заради парите е.

След последните думи се възцари дълго мълчание, докато Бош най-после лапна въдицата.

— Какви пари?

— Мойте. Само глей, те ше ми предложат споразумение. Адвокатът ме предупреди. Ше искат да приема споразумението и ше пледират, че излежаното време ми стига, та да не се налага да ми изплатят паричките. Ей за т’ва е ’сичко, ебати, а вие двамата сте едни прости превозвачи, мамка му.

Бош мълчеше. Чудеше се дали е вярно. Джесъп съдеше градските и окръжните власти за милиони. Дали повторният процес бе просто политически ход, целящ да спести пари? И градът, и окръгът се самоосигуряваха. Съдебните заседатели обичаха да наказват безлики корпорации и бюрокрации с неприлично големи суми. Съдебни заседатели, убедени, че прокуратурата и полицията несправедливо са хвърлили невинен човек в затвора за двайсет и четири години, щяха да са невероятно щедри. Една осемцифрена присъда щеше да е катастрофална и за градския, и за окръжния бюджет, дори да си поделяха сметката.

Но ако успееха да сключат сделка с Джесъп и той се признаеше за виновен, за да си осигури свободата, гражданското дело щеше да бъде прекратено. И той щеше да изгуби парите за книгата и филма, на които разчиташе.

— Звучи логично, нали? — рече арестантът.

Бош погледна в огледалото, видя, че Джесъп го наблюдава, и отново насочи вниманието си към пътя. Усети, че телефонът му вибрира, и го извади от сакото.

— Искаш ли аз да се обадя, Хари? — попита Чу.

С което му напомняше, че е незаконно да разговаряш по телефон, докато шофираш. Бош не му обърна внимание и отговори. Търсеше го лейтенант Гандъл.

— Наблизо ли си, Хари?

— Тъкмо отбивам от сто и първо.

— Добре. Просто исках да те предупредя. Пред затвора се е събрала цяла тълпа репортери. Среши се.

— Ясно, но вероятно ще оставя партньора ми да се покаже пред камерите.

Той се озърна към Чу, без да му обяснява нищо.

— Както решиш — отвърна Гандъл. — А после?

— Той се позова на правото си да не говори, тъй че просто ще го вкараме в затвора. След това трябва да се срещна с прокурорите. Имам въпроси към тях.