Майкъл Конъли - Отменена присъда

Тук Маги прекъсна обобщението си. Погледна ни и кимна мрачно, отдавайки почит на жертвата.

На Бош му харесваше да я гледа и слуша как говори. Усещаше, че делото вече я е завладяло. Маги Страшната. Естествено, че ще й викат така. Нещо повече, така мислеше за себе си самата тя. Занимаваха се с това дело по-малко от седмица, но той го беше разбрал няма и час след като се запознаха. Маги знаеше тайната. А именно, че не става дума за закони и процедури. Нито за юриспруденция и стратегия. А да вземеш онова тъмно нещо, което знаеш, че е някъде там навън, и да го вкараш вътре. Да го направиш свое. Да го изковеш на вътрешен огън и да го превърнеш в нещо остро и здраво, което да хванеш в ръце и с което да се биеш.

Безпощадно.

— Джесъп поискал адвокат и престанал да дава показания — продължи обобщението Макфърсън. — Първоначално делото било построено около разпознаването на заподозрения от по-голямата сестра и уликите, открити в „паяка“. Три косъма на жертвата, намерени между седалката и облегалката. Сигурно я е удушил там.

— По тялото на момичето нищо ли е нямало? — попита Бош. — Нито от Джесъп, нито от колата?

— Нищо, което да може да се използва в съда. Открили ДНК материала по роклята два дни по-късно, когато й правили оглед. Роклята всъщност била на Сара и Мелиса я взела назаем за деня. По ръба от предната страна установили наличие на малко количество семенна течност. Анализирали я, но, разбира се, по онова време в наказателните дела не се използвала ДНК експертиза. Определили кръвната група, А положителна, втората най-разпространена сред хората. Трийсет и четири процента от населението са с такава. Както и Джесъп, но това само го включвало в групата на заподозрените. Прокурорът решил да не го използва като доказателство в съда, защото така просто щял да даде на защитата възможност да посочи на съдебните заседатели, че само в окръг Лос Анджелис в тази група влизат над един милион мъже.

Бош я видя отново да хвърля поглед към бившия си съпруг. Сякаш той беше виновен за целящите да объркат съдебните заседатели маневри на всички адвокати по света. Хари започваше да добива представа защо се е разпаднал бракът им.

— Направо не е за вярване колко далече сме стигнали — обади се Холър. — Днес водят и решават дела само въз основа на ДНК.

— Нататък — каза Макфърсън. — Прокуратурата разполагала с веществени доказателства — космите — и свидетел. Имало и възможност — Джесъп познавал квартала и работел там в деня на убийството. Що се отнася до мотива, при проучване на миналото му установили, че е бил физически малтретиран от баща си и проявявал психопатично поведение. Много от тези неща излезли в съда по време на фазата на смъртната присъда. Но — и ще го кажа, преди да си направиш прибързани заключения, Холър — не бил осъждан.

— Нали спомена, че нямало сексуално насилие? — попита Бош.

— Нямало следи от проникване или сексуално насилие. Но това несъмнено било сексуално мотивирано престъпление. Извършителят за кратко упражнявал контрол в свят, в който му се струвало, че не контролира почти нищо. Действал импулсивно. Навремето семенната течност, открита по роклята на момичето, била част от същия пъзел. Предполагало се, че е убил детето и после е мастурбирал, почиствайки всичко, освен малко количество сперма. Петното, изглежда, било вторично пренесено върху плата. Не било капка, а зацапване.

— Което се обяснява от новата идентификация на ДНК — прибави Холър.

— Може би — каза Макфърсън. — Но хайде да обсъждаме новите доказателства после. Сега говоря за това с какво са разполагали и какво са знаели през хиляда деветстотин осемдесет и шеста.

— Добре. Продължавай.

— Това е всичко за доказателствата, но не и за материалите на обвинението. Два месеца преди процеса им се обажда арестантът, който лежи в килията до Джесъп в окръжния. Той…

— Затворнически доносници — отново я прекъсна Холър. — Никога не ми се е случвало такъв да каже истината, но пък и не знам някой прокурор да не го е използвал въпреки това.

— Може ли да продължа? — възмутено попита Макфърсън.

— Да, моля — отвърна Холър.

— Феликс Търнър, наркопласьор рецидивист, който бил толкова редовен посетител на окръжния, че го направили чистач, защото познавал ежедневните процедури не по-зле от надзирателите. Носел и храната на затворниците в изолатора. Та той съобщава на следователите, че Джесъп му разказал подробности, каквито можел да знае само убиецът. Разпитали го и се оказало, че наистина му е известна информация за престъплението, която не била публично разгласена. Например, че обувките на жертвата били събути, че не била изнасилена, че се е избърсал в роклята й.