Тери Пратчет - Театър на жестокостта

— О, ДА, ПРАВИЛНО. — Смърт наточи косата си. Това беше първият случай в историята, в който да помага на полицейско разследване. Все още имаше работа за вършене.

Ефрейтор Керът се разхождаше бавно из града. Той имаше Теория. Той беше чел книга за Теориите. Събираш всички улики, и получаваш Теория. Трябва да включиш всичко. Там имаше наденички. Някой трябваше да купи наденичките. Там имаше пари. Нормално е само за един подвид на човешката раса да плаща нещата с пари. Той попита за продавача на наденички. Намери група деца и си поприказва с тях. После, без да бърза, се върна на улицата, където Ефрейтор Нобс беше очертал с тебешир местоположението на трупа (оцветявайки го, добавяйки гайда, свирка, няколко дървета и храсти за фон — хората вече бяха пуснали 7 монети в шлема му). Той забеляза купчината отпадъци в далечния край на улицата и седна върху обърнатия варел.

— Добре, можеш да се покажеш вече. — каза той на заобикалящия го свят. — Не знаех, че са оцеляли някакви гноми наоколо.

Боклукът се раздвижи. Те изпълзяха навън — дребен мъж с червена шапчица, голяма гърбица и крив нос, малка жена с нахлупен калпак, грижеща се за съвсем мъничко бебе, дребен полица, куче с нагръдник закрепен на врата, и изключително малък алигатор. Ефиейтор Керът седна, готов да слуша.

— Той ни принуди да го направим. — каза малкият мъж с изненадващо дълбок глас. — Щеше да ни победи. Дори алигатора. Всичко, от което разбираше, бе да удря нещата с тояга. И взе всичките събрани пари на кучето Тоби, за да се напие. И после ние побягнахме и той ни хвана в уличката, първо Джуди и детето, и падна отгоре им…

— Кой го удари пръв? — попита Керът.

— Всички!

— Но не много силно. — каза Керът. — Вие сте твърде малки. Не сте го убили. Убеден съм в това. Значи аз отидох и го погледнах отново. Той се беше задушил. Какво е това?

Той повдигна малък кожен диск.

— Това е малка измама. — каза малкият мъж. — Използваше я за гласовете. Той мислеше, че нашите не са достатъчно смешни.

— Така ги правеше! — добави жената, която наричаха Джуди.

— Това беше вкарано в гърлото му. — отбеляза Керът. — Предлагам ви да избягате. Толкова далеч, колкото можете.

— Мислим, че можем да започнем като обединение. — каза водачът на гномите. — Знаете, експериментална драма, уличен театър, такива неща. Без да се удряме един друг с бухалки.

— Правите това за деца? — попита Керът.

— Той каза, че това е нов тип шоу, който ще е сполучлив.

Керът се изправи и бутна коженото дискче в боклука.

— Хората няма да разберат за това. That’s not the way to do it.

© 1993 Тери Пратчет

Terry Pratchett

Theatre of Cruelty, 1993

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1599]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:44

Който е плосък и се носи в космоса на гърба на огромна костенурка, и защо не… — Бел.авт.

Slumber — дрямка (англ.) — Бел.прев.