Майкъл Бекуит - Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Навиците и моделите на ума са пречистени, възстановена е тяхната първоначална яснота и аз вече не броя пораженията и пречките — сега броя благата си. През целия ден съм изпълнен с благодарност и започвам да изреждам така:

„Толкова се радвам, че имам маса. Толкова се радвам, че имам под. Толкова се радвам, че имам килим“.

Просто изреждам нещата, с които съм благословен. Няма значение колко големи или малки са те — благодарен съм за всичко.

Моят телесен храм, емоционално тяло, ментално тяло, тяло на делата ми, на взаимоотношенията и съзидателността ми — всички те сега са в съгласие с фундаменталната доброта и хармония на вселената. Виждам и съм благодарен за това. Как вечен, божествен и съвършен е обитаващият в мен дух! Неизразимо благодарен съм за истината, която в този момент пулсира в мен и така ми позволява да имам директен контакт с пълнотата на моето същество.

Знам, че думите, които изричам, стават закон, елиминиращ всички предишни препятствия пред пълното изразяване на живота в мен и чрез мен. И това е условието, в което съвършената духовна идея в мен има възможност да разцъфти. Още докато заявявам това, аз я виждам. Накъдето и да поема, аз вярвам в нея. Тя направлява стъпките ми. Извисява ме. Трансформира в мен всичко, което би могло да ми попречи. Отварям се за прилива на вдъхновение, разширение на съзнанието и откровение за истинската ми природа като пробудено същество още в този момент. Така да бъде.

Моделите на мислене и действие се развиват в хода на живота. Едни от тях ни помагат, докато други работят против нас — но всички те влияят върху качеството на живота и взаимодействието ни със света. Ако честно се вгледаме в моделите на всекидневието си, ще забележим как от момента, в който отворим очи, до момента, в който си легнем, действаме на основата на един неизменен принцип — повторението. Когато спим достатъчно дълго на едната половина на леглото, тя става „моята страна“. Дори да спим сами, пак си имаме „моя страна“.

Осъзнаем ли моделите, които сме създали, можем да ги преразгледаме и да предприемем промени, ако се налага — или да го направим просто за да поддържаме ума си гъвкав и да тренираме съзнателно способността си да правим избор. Защото както ни е дадена силата да създаваме модели, така сме способни и да ги променяме; и когато решаваме кои от тях да останат и кои да си отидат, ние упражняваме свободата си. Всичко е въпрос на разбирането, че притежаваме власт над живота си — както е казано в Библията: „И Нему бе дадена власт, слава и царство […]; владичеството Му е владичество вечно“. [3] Данаил 7:14.

Всички ние сме царе и царици, които седят на трона на съзнанието и управляват живота си. Когато овладеем своите мисли и действия, заживяваме свободни от оковите на механичното съществуване. Това владичество ни отвежда в измерение, в което практикува еволюиралият човек.

Реалността властва над илюзията и вие сте създадени, за да овладеете своите илюзорни, мимолетни мисловни форми. От степента, в която правите това, зависи дълбочината на разбирането ви за казаното от Иисус:

„Разгледайте полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!“ [4] Матей 6:28–30. .

Колкото повече ставате владетели на себе си, толкова по-голяма е увереността ви, че изобилието, здравето, любовта и съзидателността, които са ваше рождено право, ще разцъфтят в живота ви и ще ви украсят, както лилиите в полето получават всичко, което им е нужно.

Инволюцията е съдържащият се в някого или нещо първообраз. Еволюцията е продукт на инволюцията. Семето на явора е инволют — то вече носи прототипа на дървото. Няма нищо, което да се добави, премахне или промени в самото семе , за да може да покълне. С времето семето се приближава все повече до първообраза — това е еволюция. По подобен начин човекът съществува като съвършен първообраз в Универсалния ум — нищо не липсва в нас; снабдени сме с всичко, което ни е нужно, за да еволюираме, да разцъфнем. Както на семето му трябва подходящата почва, вода и хранителни вещества, за да достигне своето съвършено изражение, така и ние трябва да подхранваме земята на своето съзнание, за да разгърнем вечно разширяващия се потенциал на душата. Интегрирането на духовния принцип на инволюцията и еволюцията ни дава възможност да живеем в света като владетели на своите мисли и действия, като редовно упражняваме способността на избор, вместо на повторение.