Майкъл Бекуит: Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

В хода на своето духовно съзряване откриваме, че съществуват вселенски закони, които можем да използваме, за да ускорим развитието си. В началните стадии ги прилагаме, за да отговорим на своите житейски потребности — например просперитетът е свързан с прехраната, лекуването на тялото е загриженост за здравето, а връзката с друг човек е търсене на любов. Когато следваме законите, управляващи тези аспекти на човешкото ни съществуване, нашите жизнени структури се стабилизират и това ни прави свободни да продължим към едно по-дълбоко измерение. След като енергиите ни не са напълно фокусирани върху осигуряването на прехрана, дрехи и подслон, можем да се отдадем на истинската задача — откриването и освобождаването на това, което поетът Робърт Браунинг нарича наше „вътрешно величие“.

Социалният активизъм и обсъждането на конструктивни промени в света заемаха централно място в живота на семейството ми, докато растях в Лос Анджелис. Щедростта, сърдечността и общностните ценности на родителите ми оказаха силно влияние върху мен и двамата ми братя. В гимназията аз взех участие в протестите против войната във Виетнам и в бойкоти на бизнес корпорации, които плащаха несправедливо на чернокожите; бях член на Конгреса на чернокожите работници и сред учредителите на комитета „Хариет Тъбман“ в колежа. Във всички тези и други обществено приемливи дейности през 60-те и 70-те години участвах с ентусиазъм. Семейството и приятелите ме познаваха като агностик, затова неортодоксалните ми духовни интереси бяха изненада колкото за тях, толкова и за самия мен.

В началото на 70-те учех микробиология в Южнокалифорнийския университет — време, когато пушенето на марихуана беше нещо нормално. Докато учехме за психичните болести, започнах да се питам дали отзвуците от видения, преживени от мен в детството, говорят за патологични проблеми. Намалих пушенето с надеждата, че картините и гласовете ще изчезнат — те обаче се засилиха.

За да си покривам разходите, реших да продавам марихуана. Не след дълго разпространявах из Вашингтон, Атланта, Нашвил, Ню Йорк и Лос Анджелис.

Нещо обаче се случи и вече нямаше как да пренебрегвам това, което ставаше в мен, или да го отдавам само на тревата. В продължение на около година често бях имал един и същи сън — трима мъже ме гонеха и аз винаги се събуждах, преди да ме хванат. Всеки следващ път обаче те се приближаваха все повече; и една нощ ме хванаха. Докато се съпротивлявах, с крайчеца на окото си виждах малка шатра със стотици познати хора, които чакаха на опашка да влязат. Закрещях за помощ и те погледнаха към мен, но един по един ми обърнаха гръб. Изведнъж двама от мъжете ме притиснаха здраво, а третият ме прободе с нож в сърцето. Болката беше ужасна. Аз извиках — и умрях.

Когато се събудих от тази смърт, се усетих изпълнен и заобиколен от величествено присъствие, което като човек с агностични наклонности оприличих на Любов-Красота. Беше чувство на безусловна любов, която пронизваше духа ми и оживяваше всичко наоколо. Човекът, който толкова години беше отричал своята връзка с Вездесъщия, беше мъртъв — никога вече нямаше да мога да вляза в кожата му. Започнах да изучавам и източна, и западна духовност и мистика. Открих, че като махнем културите, историите и догмите на религиите, остават принципи и практики, които са много сходни и пораждат чувство за единност, заличавайки усещането за отделеност от Цялото.

Развълнуван от това откритие, изгубих желание да използвам и да продавам марихуана. Реших да зарежа този бизнес — но не преди да уредя продажбата на последната доставка, която току-що бях получил. Дотогава никога не бях складирал марихуаната вкъщи. Този път направих изключение и преди да успея да я разпродам, някой ме издаде и ме пипнаха.

Обвиненията бяха сериозни и ме заплашваше доста дълъг престой в затвора. Добронамерени приятели ми даваха съвети, от „признай си сам, за да не те обвинят в нещо по-тежко“ до „вземи си парите и бягай от страната“. В моето съзнание обаче нищо от това нямаше смисъл, защото някогашният дилър беше мъртъв — духовната трансформация беше направила от мен нов човек и дълбоко в себе си аз знаех без капка съмнение, че това ново аз няма да отиде в затвора.

Ден след ден седях в съдебната зала и четях духовни книги, докато съвсем неочаквано адвокатът ми не излезе с някакъв много убедителен аргумент, свързан с техническа формалност. Съдията повика защитниците на двете страни на събрание в кабинета си и отложи делото с три дни. Когато на четвъртия дойдох, случаят беше приключен.