Майкъл Бекуит - Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Духът е най-трептящо живият и екстатичен аспект от нашата същност и не е за вярване, че се налага да се обучаваме в духовно пробуждане и активиране потенциала на душата особено като се има предвид, че просветлението е присъщото ни състояние. Не става дума за философия обаче, тъй като корените на интелекта ни не могат да се спуснат достатъчно дълбоко в костния мозък на духа, за да се свържат с Източника и да уловят целта на съществуването ни. Духовното пробуждане е пътуване на сърцето и у всеки от нас то гори от копнеж да познае истинската си природа, да си върне общението с Източника. Ето как Лао Дзъ е подтиквал учениците си: „Използвайте светлината, която живее във вас, за да видите всичко такова, каквото е“. Въпреки това малцина знаят, че тази вътрешна светлина съществува, да не говорим за възможността да се свържем и да изпълваме с нея структурите на своя духовен, умствен, емоционален и физически живот. Добрата новина е, че за всеки, който жадува за нея, както удавникът — за глътка въздух, има на разположение духовни практики, с помощта на които той отново да „види всичко такова, каквото е“.

В тази книга се разглеждат някои от най-фундаменталните въпроси в процеса на пробуждането: Каква е природата на това Велико нещо, което наричаме Бог, и каква е връзката ни с него? Какви закони управляват вселената и как можем да ги приложим в мистичните и земните измерения на живота? Какво означава да станеш просветлен? Кои са белезите на духовно еволюиралия човек? Как можем да култивираме талантите и уменията си и да им дадем творческо, пълноценно изражение? Наистина ли оказваме влияние върху планетата и хората, които живеят на нея?

Днешната квантова физика и проучване на съзнанието разкриват, че съзнанието изпълва абсолютно всичко — потвърждение, че съществуванието не е случайно, а следва повелите на универсален закон. Към това аз добавям любовта — ние сме управлявани от закона и любовта. Бог и Любовта нямат абсолютна дефиниция — те са синоними, на които не можем да дадем определение, но въпреки това инстинктивно усещаме кога внезапното осъзнаване или чувството на присъствие са именно тяхно проявление. Те не могат да бъдат видени, нито анализирани от мислещия ум — могат единствено да бъдат осъзнати. Въпреки че използвам думи като Източник, Любов-Красота, Присъствие, Неизразимото и Дух, за да представя Бог, нито една от тях не може адекватно да опише онова Велико нещо, което е навсякъде.

„Духовно освобождение“ не е резултат от достигането на върховни заключения, които тук да излагам като „единствената истина“; книгата е по-скоро обобщеният израз на пътуването ми из царството на Великото тайнство през последните тридесетина години, на постоянния процес на изследване границите на съзнанието. Тя е резултат от моето отхвърляне на материалистичния светоглед и заменянето му с осъзнаването, че това, което осмисля живота ни на тази земя, е отдаденото следване на духовната практика. Освобождаването идва не само със седенето на възглавничката за медитация, но и с прилагането на резултатите от духовната практика, докато шофираме по магистралата или общуваме с хората и природата, за да култивираме световно гражданство в отношенията си с нашите братя и сестри по света и водени от състрадание, да служим самоотвержено и да споделяме това, което имаме.

В глава първа — „Любов-Красота“ — акцентът е върху началото на моето духовно разгръщане, с което се надявам читателят да добие представа „откъде съм тръгнал“. Следващите шест глави излагат сърцевината на учението ми. От седма глава нататък предлагам техники, приложими за духовно търсещи от всички нива на практикуване.

В края на всяка глава съм включил утвърждение, обобщаващо залегналите в текста принципи, както и „въплъщение“, което може би ще решите да включите в своята медитация, молитва или съзерцание.

Когато излагам учението си, аз използвам определени термини, които, за да не настъпи погрешно разбиране, са по-следвани от обяснение. Например раят не е място — ние сме в рая, когато живеем с вътрешното осъзнаване за всеобхватното добро, изпълващо целия космос.

„Фундаменталната доброта на вселената“ сочи най-вече към факта, че сме заобиколени от дружелюбно присъствие, което има съзнателната цел да насърчи пробуждането ни. Вселената не е против нас, а е на наша страна. Тя не ни изпитва, а ни подканя. Нашата истинска същност е състоянието на просветление, което будистите наричат наше истинско лице, а християните дефинират като душа.