Седеше на стола с отпуснати ръце и безизразен поглед.
Отегчена, че той не се връща, тя промърмори раздразнено:
— Заради този стар готован ще изгорим за четири су свещ.
Виктор отговори от дъното на нишата:
— Има повече от час, откак е навънка. Трябва да видим да не спи на пейката пред вратата.
— Ще отида да видя — каза тя, стана, взе свещта и излезе, като закриваше с ръка светлината, за да вижда по-добре в тъмното.
Нямаше го нито пред вратата, нито на пейката, нито на торището, където старият имаше обичай да седи понякога на топло.
Тя тъкмо щеше да се прибере, когато случайно вдигна очи към голямата ябълка, която растеше при входа на двора, и изведнаж забеляза два крака, два мъжки крака; те висяха на височината на лицето й.
Селест нададе страшен вик:
— Виктор, Виктор, Виктор!
Той изтича по риза. Онемяла от ужас и обърнала глава, за да не гледа нататък, тя сочеше с протегната ръка към дървото.
Не разбирайки какво става, той взе свещта, като се мъчеше да различи по-добре предметите в тъмнината. Всред осветения отдолу листак видя дядо Амабл да виси обесен на въжето, с което връзваха конете в яхъра.
Една стълба беше облегната о дънера на дървото.
Виктор се затече да вземе един косер, покатери се на дървото и отряза въжето. Но старият беше вече студен, с ужасно изплезен език и лице, сгърчено в отвратителна гримаса.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4339
Издание:
Ги дьо Мопасан. Избрани творби
Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев
Редактор: Георги Куфов
Художествено оформление — Иван Кьосев
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Радка Пеловска
Коректори: Величка Герова, Евгения Кръстанова
Код 29 95366 5557-61-82
Френска. Първо издание.
Издателски №18/1982 г.
Дадена за набор на 12.XI.1975 г.
Подписана за печат февруари 1976 г.
Излязла от печат май 1976 г.
Формат 84х108/32.
Издателски коли 34,02.
Печатни коли 40 1/2.
Цена 3,30 лева.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул „Ракитин“ 2
Роман от Мадам дьо Стал. — Б.пр.
Да се помолим. — Б.пр.
Сидър — ябълково вино. — Б.пр.
Наполеон. — Б.пр.
Гъсти и непроходими шубраци в Корсика. — Б.пр.
Символ на целомъдрие. — Б.пр.
„Пуле“ на френски значи пиле. — Б.пр.
Броди като ревящ лъв и търси да разкъса някого. — Б.пр.
През 1418 г. срещу англичаните. — Б.р.
Непреводима игра на думи. На френски названието на въпросната игра означава едновременно „птица-лети“ и „Лоазо краде“. — Б.пр.
Ден на революцията, избухнала във Франция през 1870 г. — Б.пр.
Така нареченият имперски принц, т.е. синът на Наполеон III. — Б.пр.
Вид игра на карти. — Б.пр.
Renard — лисица — Б.пр.
Където вятърът се обръща. — Б.пр.
Стиховете преведе Пенчо Симов.
Игра на думи. „Службата Корню“ означава дяволска служба. — Б.пр.
Стиховете преведе Пенчо Симов.
Й. Ж. Осман (E. G. Haussmann), префект на департамента на Сена, който благоустроил и разхубавил Париж в края на XIX в. — Б.пр.
Каид — арабски вожд на служба във френската колониална администрация, който изпълнява полицейски и съдебни функции — Б.пр.
Paris-Lyon-Méditerranée — железопътна компания, която е експлоатирала линията Париж-Лион-Средиземно море. — Б.пр.