Даря Калинина - Супернеудачница

— Кое е странното?

— Верунчик никога не ми звъни на домашния телефон.

— Защо?

— Не иска да разговаря с Виталик.

— Той да не би да е критикувал картините й?

— Не е там работата — смръщи се Лиза, като с видимо усилие сдържа поредната прозявка. Най-после започна да й действа поставеното сънотворно. — Много са тези, които я критикуват, но на Верунчик не й пука. Не, тя не харесваше Виталик… Всъщност, не знам защо не го харесваше. Просто не го харесваше — и това е! Затова тя по всякакъв начин избягваше общуването с него и винаги ме търсеше по мобилния, а след това аз веднага й се обаждах от домашния, ако Виталик не беше наоколо.

Независимо от сложните взаимоотношения между роднините в малкото семейство на Лиза, Мариша сметна, че по-нататъшното обсъждане на темата за Верунчик можеше да почака. Трябваше да изпратят ченгетата. Любезните съдебни лекари отдавна бяха избавили младата вдовица от тялото на мъжа й.

След като всички си тръгнаха, жилището стана по-просторно.

— Ама че работа! — възхитено възкликна Мариша, когато откри, че свободно може да отиде до входната врата и също така безпрепятствено да се върне назад, без да се налага да заобикаля, да се провира или натъква на някого.

Спомни си стар виц:

„Имало едно време един беден, много беден човек. Живеел в ужасна теснотия, в малка колиба, заедно с жена си, трите си отрочета и своите престарели родители. Всички те се тъпчели един върху друг и буквално ненавиждали теснотията, в която живеели. След един задушен ден в обкръжението на своето семейство, бедният човек се обърнал към Бога и се помолил:

— Господи! Направи нещо, за да живеем нормално!

И колкото и да е странно, Господ му отговорил така:

— Виждам колко ти е тежко и знам как да помогна на твоята мъка.

— Как?

— Прибери в дома си коня и кравата с теленцето.

Човекът се учудил, но послушал съвета и ги прибрал в колибата. Изминали се няколко седмици, но по-добре не ставало. Отново се помолил човекът и отново чул отговор:

— Прибери вътре и свинята с прасенцата, и всички останали животинки.

Човекът вече бил останал без сили, но и този път приел съвета безропотно. Не само че не станало по-добре, ами станало още по-зле. И когато разбрал, че или трябва да се обеси или да избяга от дома си, той за трети път се обърнал към Господа:

— Господи, направи нещо. Загиваме от теснотия.

— Премести обратно животните — коня в конюшнята, кравата с теленцето и свинята с малките в обора и кочината.

Човекът го направил и след като останал в колибата само със семейството си, радостно известил Господа:

— Благодаря ти за чудото, Господи! Колко хубаво ни стана у дома! Колко просторно!“

Така стана и у Лиза. Когато Мариша влезе в апартамента й, беше сигурна, че по-тясна от тази хралупа не е виждала досега. Но след като мотаещите се напред-назад ченгета, съдебни лекари, спасители и свидетели, включително и лежащият на пода в кухнята труп на Виталик, напуснаха помещенията, квартирата на Лиза вече не изглеждаше толкова тясна на Мариша. Съвсем сносно жилище. Напълно достатъчно за двама души, че и отгоре.

Лиза продължаваше да каканиже за Верунчик и нейното позвъняване. Едновременно с това тя така започна да се прозява, че думите й буквално потъваха в прозевките й.

— Ти по-добре поспи — посъветва я Мариша.

— Нали виждаш, че не мога.

— Можеш!

— Страх ме е.

— Ако искаш, ще остана при теб.

Лиза се зарадва на предложението.

— Можеш ли да го направиш, наистина?

— Мога. У дома никой не ме чака. На практика още няколко дни съм съвсем свободна. Ще остана да пренощувам тук, ако така ще ти е по-леко и ще си по-спокойна.

— Значително! — въздъхна Лиза, а очите й вече се затваряха. — Значително по-леко. Ти даже не си представяш… — но не успя да довърши изречението. Очите на бедната Лиза окончателно се слепиха, главата й падна върху възглавницата и тя заспа.

Мариша я зави с едно меко одеяло от пухкава вълна и отиде в съседната стая. Макар че днес тя самата имаше къде-къде по-малко преживявания в сравнение с Лиза, тя също имаше нужда от почивка.

Колкото и да изглежда странно, на следващия ден Мариша се събуди в превъзходно настроение. Самочувствието й също беше на шест. Чудесно се беше наспала на чуждото диванче. Никакъв призрак на убития Виталик не я тревожи през нощта и тя спа, без да сънува, което й се случваше рядко. Кръстът също не я болеше, както обикновено ставаше, когато преспиваше върху неортопедичен матрак, а главата й беше ясна и свежа.