Хорхе Букай - Писма до Клаудия

Здесь есть возможность читать онлайн «Хорхе Букай - Писма до Клаудия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Писма до Клаудия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Писма до Клаудия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Писма до Клаудия
Зад маските и илюзиите Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и — макар дума да не може да става за сравнение с всички тях — като мен.
Вярно е, че съществува: Приятна лудост и страшна лудост. Любовна лудост и омразна лудост. Очарователна лудост и зловеща лудост. Най-важното: има
, и за съжаление —
.
Каква ли е моята? Не знам! Хорхе Букай
Букай отново ни повежда на приказно пътешествие — към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.

Писма до Клаудия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Писма до Клаудия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Извън мен са моравата, розовият храст, жълтите цветя, дървото…

Представям си, че аз съм това дърво…

Сега съм висок, разлистен, с тъмнозелена корона, която се откроява на фона на ясното небе.

Намирам се върху един хълм в полето… По-нататък има други дървета, но никое не е като мен. Оттук не виждам дървета, които приличат на мен. (Предполагам, че такива съществуват… Може би хиляди… Понякога ми се иска някое от тях да беше по-близо… Друг път, да си призная, ми харесва да се чувствам единствен.)

Стъблото ми е силно и здраво, то е опората ми. Благодарение на него стоя изправен, но не и напълно неподвижен. Клоните ми са разперени във висините… Обсипани са с листа и чрез тях мога да се свързвам със света с всяка моя частица…

През този сезон съм обсипан с цвят и плод — те са израз на желанието ми да давам живот и са част от притегателната ми сила.

Осъзнавам, че се перча с тях толкова, колкото и със сянката си… Сянката ми е плътна, уютна и прохладна, неустоима за почти всеки, който мине оттук, и ценена от онези, които се нуждаят от моята закрила и грижа…

Клоните ми са покрити с хиляди бодли. Те ме защитават, не позволяват на враговете ми да отмъкват части от мен без мое разрешение. Знам още, че бодлите са белег на лошотията ми. Разбира се! Не съм целият красив и добър. Дълбоко в себе си съм враждебен, тъмен, саможив…

Всичко това живее на повърхността, но същността ми далеч не се изчерпва с очевидното…

На няколко сантиметра под земята стъблото ми се разклонява в два големи корена, които се протягат встрани и надолу.

Корените ми… Те ми осигуряват прехрана, от тях зависят оцеляването и стабилността ми. Така и не успях да разбера как човешките същества, които понякога виждам наоколо, успяват да оцелеят без корени, толкова нестабилни и крехки, без да има откъде да се хранят…

Обичам всяка своя част…

От крайчеца на най-дълбокия ми корен до последния лист в короната ми…

Обичам цветовете си, обичам и бодлите си… Но това, което най-много обичам от същността си на дърво, е, че във всеки миг осъзнавам…

Че съм жив!

Писмо 25.

Клаудия,

Най-после се случи! Продадохме апартамента, в който живеехме, и купихме вила в покрайнините на Буенос Айрес.

Струва ми се невероятно, че след толкова години се сдобихме с тази къща. Едва сега за първи път видях какво представляваше апартаментът ми: триста и петдесет кубически метра, разположени в някаква точка в пространството, на около петнайсет метра над земята.

Живеехме във въздуха…

Днес осъзнавам, че в продължение на толкова много години не съм имал нито собствена земя, нито собствено небе.

Всичко се случи така, както аз самият бих избрал да се случи: когато видяхме къщата (Перла я нарича „парк с къща“), разбрах, че сме търсили точно нея. С чувството, че отдавна я познавам, говорих със собственика:

— Къщата ми харесва, искам да я купя.

— Твоя е.

— Чакай, първо трябва да продам апартамента.

— Колко време ти е необходимо?

— Не знам, може би две седмици…

— Добре, давам ти месец. През това време няма да търся друг купувач, ще те чакам.

Не стана точно така. Отне ни повече от месец да намерим купувач за апартамента и собственикът на къщата ни чака през цялото време; каза, че иска тя да бъде наша.

Когато я описвам на приятели, казвам: „Красива е и е много голяма. Отпред е широка десет метра, отстрани — четиридесет и пет, но нагоре и надолу е безкрайна!“.

Писмо 26.

Точно така е, мила моя.

След като човек напусне дома си, преживява своеобразен траур. Траурът е свързан с болка и представлява период, в който вътрешно приемам загубата, причинена от раздялата с някого или нещо. От това колко съм обичал този някой или нещо, ще зависят интензитетът и продължителността на траура, но не и самото му съществуване.

Всяка раздяла е съпроводена с болка. Възпитанието ни обаче възпира осъзнаването на загубата и приемането на болката.

Спомни си какво ни казваха нашите родители и учители, когато бяхме деца и ни сполетеше някаква загуба: „Е, вече мина…“, „Спри да плачеш!“, „Не беше кой знае какво“, „Ще имаш друго“, „Не мисли за това“ и прочее.

Страхуваме се от скръбта.

Възприемаме болката като ужасна заплаха за целостта ни.

И тогава се защитаваме.

Най-разпространеният подход се състои в това да не изграждаме емоционална зависимост от нищо и никого (или тази зависимост да е колкото се може по-незначителна и към възможно най-малко хора) със заблудата, че „ако не обичам никого и нищо, няма да ме боли при загубата им“.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Писма до Клаудия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Писма до Клаудия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Писма до Клаудия»

Обсуждение, отзывы о книге «Писма до Клаудия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x