Играта продължава по този начин, докато се изчерпят всички възможни ротации, след което се връща към първата ротация и започва отначало.
Добър пример, нали?
Държа да поясня, че всяка прилика между последователността на тази игра и произволни ситуации от международната политика е чисто съвпадение.
Активността е работа: всяко занятие или трудова дейност, без значение дали е срещу парично възнаграждение или не.
Не всички имат щастието да работят нещо, което им доставя удоволствие и им позволява близост с околните в рамките на активността.
За онези, които са могли да изберат професия като моята, например работа, която се върши без усилие, с удоволствие, която обогатява и не само че не изтощава, а зарежда с енергия, всичко е по-лесно.
За онези, които не са могли да избират, съществуват две възможности: да сменят работата си — за което плащат съответната цена — или да останат на същото поприще, но да му посветят само времето, което изисква тази активност.
Когато се оплаквам от работата си — преди , по време на и след нея, или когато се спусна в паричната надпревара и живея единствено за да печеля все повече пари, тогава работата ми прекъсва близостта и монополизира времето ми.
Ще ти разкажа историята за един човек, който слязъл на железопътната гара в малко градче. Тъй като носел три тежки куфара, той се опитал да намери носач, който да му помогне да ги пренесе до хотела, намиращ се на три пресечки разстояние.
Началникът на гарата го посъветвал да потърси носача Хуан, който най-вероятно бил на площада отсреща. Пътникът замъкнал куфарите си до площада, където видял брадат и мърляв човек, излегнал се на припек върху една пейка — предположил, че това е Хуан.
— Хуан? — казал пътникът.
— Да… К’во? — измърморил брадатият, без да помръдне.
— Ти ли си Хуан?
— Да, господине — отговорил той.
— Носачът?
— Аха — казал той, без да помръдне.
— Би трябвало да си на гарата, а не тук, на площада.
— Че за какво?
— Как за какво? Там ще намериш поне десет пъти повече пътници, отколкото тук.
— И за какво са ми десет пъти повече пътници?
— За да спечелиш повече пари!
— Че за какво са ми?
— Как за какво! Да си купиш мотор например.
— За какво ми е мотор?
— За да пренасяш куфарите в ремаркето.
— За какво?
— За да изпълняваш повече поръчки за по-малко време.
— За какво?
— За да спечелиш повече пари и с малко късмет, да станеш транспортен предприемач.
— За какво?
— За да спечелиш много пари!
— За какво?
— За да можеш, когато имаш много пари, да живееш, без да работиш, и да си почиваш колкото искаш.
Хуан отворил едното си око и казал:
— Че сега не правя ли точно това?
Развлеченията са отношения на обмен между мен и света, които ми помагат да прекарвам времето си.
Според Берн съществуват две категории развлечения : игрови (шах, карти, стрелба в цел…) и комплексни, които се развиват вербално. Например: „Колко хубава кола! Какъв модел е?“, „Тази рокля откъде е?“, „Какво е мнението ти за психоанализата?“, „Ти вярваш ли в Бог?“, и така нататък.
Гещалттерапевтите смятат, че в ритуалите и забавленията участва само най-повърхностният пласт на личността и те не ангажират индивида по никакъв начин.
Ритуалите представляват повтарящи се схематични и предвидими отношения на обмен, в които не е заложена никаква изненада. Използват се, за да добием фалшивото чувство за сигурност, в чиято потребност сме се убедили или сами, или под влиянието на някого, който ни насажда, убеждава или учи, че чувството за сигурност е необходимо.
Ритуалите имат различен интензитет. Като започнем от религията, „културата“, годишнините, дните на майката и прочее, до простичкия ритуал на: „Здравей, съседе, как си?“.
Много е важно във всеки квартал да бъде установена система за дресиране на новите съседи как най-адекватно да отговарят на този въпрос. В моя квартал например общоприетият отговор на „Здравей, как си?“ е следният:
— Здравей, как си?
Ако поздравът е отправен от най-близкия съсед, е позволен следният отговор:
— Добре, а ти?
В този случай диалогът трябва да продължи по следния начин:
— Добре, благодаря.
Край на срещата!
Ще ти дам един съвет: когато някой съсед те попита как си, дори и през ум да не ти минава да му кажеш истината. Рискуваш никога повече да не те поздрави, а може дори да те изгонят от квартала.
В книгата си Living, Loving and Learning Лео Бускалия 16 16 Американски писател и мотивационен лектор от италиански произход (1924–1998 г.), автор на бестселъра Living, Loving and Learning (Ballantine Books, 1985). — Б.пр.
говори за подобен феномен. Въпросът на Бускалия е защо хората, когато се качат в асансьор, застават с лице към вратата, изопнати, с благоприлично прибрани към тялото ръце, така че да избегнат всяка възможност да докоснат околните.
Читать дальше