Робер Мерл - Малвил

Отстъпвам цяла крачка назад, просто за да поставя дистанцията. Отговарям студено:

— Не намирам за справедливо да се говори за бесене, господин Фабрьолатр, преди да сте съден.

Устните му треперят, а погледът му блуждае. Съжалявам това отпуснато същество. „Все пак“ — както би казал Марсел — ще забравя ли шпионската му роля в Ла Рок? Съучастието му в тиранията?

Продължавам:

— Кои са тези хора?

— Кои хора, господин Конт? — пита той с едва чут глас.

— Които говорят, че ще ви съдят.

Той споменава двама-трима души, които, разбира се, по време на Фюлбер са стояли съвсем кротичко. След сгромолясването на Фюлбер — без те да си вдигнат и малкото пръстче — ето че страхливците стават безстрашни.

Безформеният Фабрьолатр обаче не е глупак, защото е проследил мисълта ми. Той казва с тънкото си гласче:

— Все пак какво съм извършил аз повече от другите? Изпълнявах заповеди.

Гледам го.

— Може би, господин Фабрьолатр, може би сте били малко по-изпълнителен?

Боже мой, колко е мекушав! В отговор на обвинението ми се огъва като плужек. А пък аз плужеците, дори и като съм с ботуши, никога не съм можел да ги смажа. Отстранявам ги с един удар с върха на обувката.

— Слушайте, господин Фабрьолатр, първо, престанете да се вълнувате, не говорете с никого и си стойте в ъгълчето. Ще видя какво мога да направя за вас.

След което го разкарвам — и него, и благодарностите му — и се обръщам към Бюрг, който крачи с късите си крака от дъното на параклиса към мене, с жив поглед, пробивен, изпъчил напред готваческото си коремче.

— Олеле — казва той запъхтяно, — да бяхте там да чуете! Става цяла история с Газел, тъй като са дошли хора да му забранят да чете молитви на гроба на Фюлбер. Газел не е на себе си. Замоли ме да ви предупредя за станалото.

Слисан съм. В тази минута човешката глупост и низост ми се виждат безкрайни. Питам се струва ли си да хвърляме толкова сили, за да запазим тази зла природна разновидност. Казвам на Бюрг да ме чака и че ще отида с него да видя Газел. Хващам случайно Жюдит и я дръпвам малко настрана.

Започвам да говоря, а тя, разбира се, ме хваща за ръката. Жертвувам ръката си, за да спася останалото.

— Госпожа Медар — казвам аз, — хората губят търпение, времето не чака. Мога ли да споделя с вас някои мои внушения?

Тя кима с едрата си глава.

— Първо: според мене би трябвало Марсел да представи листата за съвета. Трябва да постъпи ловко. Мога ли да бъда откровен?

— Но, разбира се, господин Конт — казва Жюдит и притиска с широката си длан ръката ми.

— Има две имена, които ще предизвикат раздвижване, вашето, защото сте жена, и името на Мейсоние, заради старите му връзки с комунистическата партия.

— Каква дискриминация! — възкликва Жюдит.

Пресичам я, преди да потъне още повече в насладите на свободомислещото си възмущение.

— Марсел би трябвало да подчертае преимуществата ви, с вашето образование… Колкото до Мейсоние, трябва да го представи като специалист по военните въпроси и като човек, необходим за връзка с Малвил. Нито дума за кметство засега!

— Трябва да ви кажа, че се възхищавам от тактичността ви, господин Конт — казва Жюдит и отново натиска мускулите на ръката ми.

— Ако позволите, ще продължа. Има хора, които искат да съдят Фабрьолатр. Какво ще кажете?

— Глупости — казва Жюдит с мъжка отривистост.

— Напълно съм на вашето мнение. Достатъчно ще е обикновено публично порицание. Между впрочем други или същите желаят да забранят на Газел да погребе по християнски Фюлбер. С една дума, стовари ни се една нова Антигона.

Жюдит се усмихва тънко при това споменаване на класиката.

— Благодаря, че ме предупредихте, господин Конт. Ако бъдем избрани, ще убием още в зародиш тези идиотщини.

— А може би ще трябва — прощавайте, че правя тези внушения — да се анулират всички нареждания на Фюлбер.

— Но разбира се.

— Добре, тъй като не искам да изглежда, че упражнявам натиск върху ларокци по време на избора, аз отивам да видя Газел.

Усмихвам й се и след миг колебание тя решава да освободи ръката ми. Тази жена, дори и с недостатъците си, е солта на земята. Почти съм сигурен, че тя ще се разбере с Мейсоние.

Бюрг ме повежда по някакъв лабиринт от коридори до стаята на Фюлбер, където успокоявам нашата „Антигона“, която наистина е съвсем разгорещена и решена да осигури на всяка цена на падналия враг ритуала на нашата религия. Хвърлям един поглед на тленните останки. Веднага отвръщам очи. Цялото лице е една рана. И някой, изглежда, го е мушкал с кама, защото по гърдите му виждам кръв. Сигурен в моята подкрепа, Газел ми изказва благодарност и понеже е започнал да подрежда книжата на Фюлбер (подозирам, че го е обзело силното любопитство на стара мома), предлага ми да ми върне писмото, в което исках, позовавайки се на историята, правото на владение върху Ла Рок. Приемам. Онова, което беше правилно, за да заплашим Фюлбер, не е необходимо при сегашните ни отношения с Ла Рок. Обратно, бих се страхувал, ако оставя това писмо тук, да не бъде използувано един ден за злонамерени цели.