Робер Мерл - Малвил

Цялата сума — 315 000 франка — ме учуди, но не ме главозамая. Отбелязвам, че това посмъртно дарение не предизвика у мен нито за един момент чувство на собственост. По-скоро имах впечатлението, че съхранявам този капитал, както вече бе станало със Седемте бука , със задължението да се отчета пред чичо ми за начина, по който бих го изразходвал.

Решението ми бе взето така бързо, че се запитах дали всъщност то не бе съществувало преди моето откритие. Преминах веднага към изпълнение. Спомнях си, че погледнах часовника на ръката си. Беше девет и половина и за миг изпитах детинска радост, като видях, че не е много късно да телефонирам. Потърсих номера на Гримо в чичовото тефтерче с адреси и го извиках по директния телефон.

— Господин Гримо?

— На телефона.

— Обажда ви се Еманюел Конт, бивш директор на училището в Малжак.

— С какво мога да ви услужа, господин директоре?

Гласът му беше сърдечен и добродушен, но съвсем не такъв, какъвто очаквах.

— Мога ли да ви запитам нещо, господин Гримо? Продава ли се все още замъкът Малвил?

Кратко мълчание, после същият глас, но вече сдържан, предпазлив и малко по-сух отговаря:

— Доколкото зная, да.

Замълчавам на свой ред и Гримо продължава:

— Мога ли да ви запитам, господин директоре, роднина ли сте на Самюел Конт от Седемте бука ?

Очаквах въпроса му и се бях подготвил за него:

— Негов племенник съм, но не знаех, че чичо ми ви е познавал.

— Така е — отговаря Гримо със същия предпазлив, остър глас. — Той ли ви даде телефонния ми номер?

— Той почина.

— А, не знаех — казва Гримо със съвсем друг тон.

Замълчах, за да го оставя да говори, но той не добави нищо, нито съболезнования, нито съжаления. Продължих:

— Господин Гримо, би ли било възможно да се видим?

— Когато пожелаете, господин директоре. — Гласът му е както в началото: топъл и сърдечен.

— Утре към обед?

Той дори не се престори, че е много зает.

— Разбира се, елате, когато обичате. Аз съм тук.

— В единадесет часа?

— Когато обичате, господин директоре. На ваше разположение съм. Елате в единадесет часа, ако искате.

И той стана изведнъж толкова учтив и внимателен, че ми бяха нужни пет минути, за да приключа един разговор, основното в който бе казано с две думи.

Оставих слушалката и погледнах червените завеси на прозореца в кабинета на чичо. Изпитвах непреодолимо две противоречиви чувства: бях щастлив от взетото решение и стъписан от огромния му обхват.

Един отсъствуващ собственик, предал всичко в ръцете на довереника си; един продажен довереник; един решителен купувач: след осем дни Малвил премина в други ръце. Последвалите шест години бяха преизпълнени с множество дейности.

Движех всичко едновременно: коневъдството в Седемте бука , подготовката на имението Малвил за посеви, реставрацията на замъка. Бях на тридесет и пет години, когато се хвърлих в двете последни начинания, на четиридесет и една, когато ги завърших.

Ставах рано и лягах късно, съжалявах, че нямам няколко живота, за да ги посветя всичките на целите си. Всред тази работа Малвил бе наградата ми, любовта ми, лудостта ми. По време на Втората империя финансистите са имали танцьорки. Аз притежавах Малвил. Но и аз имах една танцьорка, за това ще разкажа по-късно.

Впрочем купуването на Малвил бе не лудост, а необходимост, щом исках да разширя стопанството на чичо ми, тъй като семейните неразбирателства ме бяха принудили да продам Гранж Форт , за да дам на сестрите си техния дял. Освен това в Седемте бука нямаше вече място за непрекъснато увеличаващия се брой на конете: едни отглеждах, други купувах за продан, а трети приемах на временна прехрана. Намерението ми, когато купувах Малвил, бе да разделя на две конете, като оставя една част в замъка, където да отида заедно с Мену и Момо, а другата част да остане в Седемте бука на грижите на моя работник Жермен.

По този начин реставрирането на Малвил не бе само безкористно спасяване на един средновековен архитектурен шедьовър.

Между впрочем никак не ми е трудно да призная, че колкото и да е внушителен и колкото и да съм привързан към него, Малвил не се налага с красотата си. В това отношение той естествено се отличава от други замъци в околността, които до един са с приятни архитектурни измерения, закръглени очертания и се сливат много по-добре с околната среда.

Защото тук гледката е засмяна, със свежи ручеи, с полегнали по склоновете ливади и със зелени хълмове, обрасли с кестенови дървета. Всред мекотата на закръглените очертания, изправен отвесно, Малвил стърчи неприветлив.