Тери Пратчет - Грима и Доркас

Доркас трябваше да се съгласи, че Табелите в края на краищата са доста сносна идея. Почувства угризения, задето си мислеше такива неща.

Точно така си бе помислил, когато Низодемус го привика да го пита намира ли се в Кариерата боя. Само че вече бяха прекръстили Кариерата на Новия Магазин.

— Хъм — беше отвърнал Доркас, — има някоя и друга кутия, доста са стари обаче. Предимно бяла и червена. Там под една пейка са. Може и да успеем да ги отворим с лостове.

— Ами успейте тогава. Много е важно. Хм! Трябва да направим Табели.

— Табели. Разбрах. Малко да поразведрим обстановката, а?

— Не!

— Е, извинявай, извинявай. Само си помислих…

— Табели! За Портала!

Доркас се почеса по брадата.

— За Портала ли?

— Човеците се подчиняват на Табели. — Низодемус се бе поуспокоил. — Знаем го със сигурност. Нали в Магазина им се подчиняваха?

— Е, повечето, да — съгласи се Доркас. „Да се вдигат кучета и инвалидни колички“ — ей-това никога не бе успял да го проумее. Сума ти хора не вдигаха ни едното, ни другото.

— Табелите карат човеците да правят разни неща — рече Низодемус. — Или пък да не правят. Тъй че, хващайте се на работа. Хм! От тия вторите ни трябват.

Докато няколко бригади номи лееха пот в напъни да повдигнат капаците на омацаните с боя кутии, Доркас усилено размишляваше по въпроса. Още пазеха „Правилника за движението“, а там вътре табели и знаци колкото щеш. А си спомняше и някои от Магазина.

И тогава ги връхлетя късметът. Номите обикновено си стояха на пода, но Доркас беше пратил двамата си млади помощници да се изкачат върху голямото бюро в Канцеларията на управителя, и там те намериха няколко хартийки, които щяха да влязат в работа. Сега оставаше да измислят какво да изпишат на табелите.

Сако и Нути донесоха новина.

Бяха открили още табели. Един огромен мърляв лист, залепен на стената — цял в табели.

— Има колкото си щеш — задъхано изстреля Сако. — И знаете ли какво, сър? Знаете ли какво? Аз прочетох какво пише отгоре, и там пише: Здраве и безопасност при работа. И още пише: Спазвайте Тези Предписания, и така ще се предпазите от злополука!

— Така ли пише?

— Ще се предпазите от злополука! — повтори Сако.

— Можете ли да смъкнете тоя лист долу?

— Там до него виси една кука — възторжено заобяснява Нути. — Ха на бас, че можем да метнем куката и после да я дръпнем към прозореца, и после…

— Да, да, бива си те тебе в тия работи — съгласи се Доркас. Нути беше пъргава като катеричка. — Предполагам, че Низодемус ще бъде доволен.

Така си и беше — особено що се отнася до „ще се предпазите от злополука“. Това доказвало, рече той, че, хм, Арнолд Брос е на тяхна страна.

Всяка дъска, всяка ръждива ламарина — всичко влизаше в употреба. Номите се захванаха за тая работа с голямо въодушевление — бяха щастливи, че вършат нещо.

На другия ден, щом изгря, слънцето съзря разнебитения Портал окичен с какви ли не табели.

Много се бяха постарали.

Но табелите пишеше:

Фход забранен. изхода е там. Опасан вой наляво. Фнимание, взрифф! Всичкити кимиони да докладват в уисибридж! Хлъзга вопри дъж. Затвор е но. Асан сьора не е вред. Пазисе од падащи камъни. Фнимание пътя навоооднен.

А имаше и един надпис, който Доркас бе намерил в някаква книга и страшно се гордееше с него:

Неексплоатирала бомпа!

Само за всеки случай — и без да казва на Низодемус — той беше измъкнал и друга верига, а от една мазна вехта кутия с инструменти в бараката на Джекуб беше изровил и катинар, голям почти колкото самия него. Цели четирима номи се наложи да го влачат.

Веригата беше яка. Неколцина видяха как Доркас самоотвержено я тътри през Кариерата с помощта на лост — по една брънка на напън. Май не му се щеше да сподели къде я е намерил.

Камионът цъфна към обяд. Номите вече го причакваха в плета покрай черния път. Видяха как шофьорът излиза от кабината, поглежда табелите и…

Не, тъй не биваше. Човеците не правеха така. Не можеше да го бъде. Ала двайсетината номи, надничащи из шубрака, го видяха с очите си.

Човекът не се подчини на табелите.

То само това да беше. Не. Той смъкна няколко от портала и ги захвърли!

Гледаха го в почуда. Дори и неексплоатиралабомпа биде захвърлена в храсталака, и едвам не събори Сако от клона, който бе яхнал.

Новата верига обаче му създаде проблеми. Пораздрънка я, надникна навътре през мрежата, попристъпи от крак на крак и си замина.

Номите в храсталака живнаха малко, ама да речеш, че са цъфнали от щастие — не бяха.