Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Ето какво не са разбрали нито социалистите, нито капиталистите. От статична гледна точка социализмът е по-нравствен от капитализма. Той е по-висша форма на еволюцията, общество, ръководено от разума, а не просто от безсмислени традиции. Ето откъде идва поривът на социализма. Но социалистите не обръщат внимание на онова, което направо убива цялото им начинание — липсата на концепция за неограниченото Динамично Качество. Всички социалистически градове са скучни, защото не притежават достатъчно Динамично Качество.

От друга страна, консерваторите, които непрекъснато тръбят за добродетелите на свободната инициатива, обикновено отстояват егоистичните си интереси. Просто се опитват да оправдаят вековната експлоатация на бедните от богатите. Някои от тях явно долавят някаква загадъчна добродетел в системата на свободната инициатива и се мъчат да я изразят с думи, ала не разполагат с необходимия за целта метафизичен речник, също както социалистите.

Речникът се намира в Метафизиката на Качеството. Свободният пазар е Динамична институция. Това, което хората купуват и продават, или с други думи — това, което хората ценят , — никога не може да се вмести в интелектуална формула. Пазарът е задвижван именно от Динамичното Качество. Той непрестанно се променя, но посоката на промените е непредсказуема.

Според Метафизиката на Качеството от свободния пазар всички забогатяват, защото той не допуска да се наложат статични икономически модели, които да спрат стопанския растеж. Затова след Втората световна война икономиката на големите капиталистически държави се развиваше много по-добре в сравнение с икономиката на големите социалистически страни. Тук изобщо не става дума, че викторианските обществено-икономически модели са по-нравствени от интелектуално-икономическите модели на социализма. Напротив. Те са по-малко нравствени, защото са статични модели. Превъзходството на системата на свободната инициатива произтича от обстоятелството, че въпреки разумността и обективността на разсъжденията си, социалистите по невнимание затварят вратата пред Динамичното Качество на покупко-продажбите. Затварят я, защото метафизичният строеж на обективността им не прави и най-малък намек за съществуването на Динамичното Качество.

Хората, както всичко останало, работят по-добре при успоредно, а не при последователно включване — типична черта на града на свободната инициатива. Когато нещата са организирани по социалистически, в бюрократична последователност, нарасне ли сложността, се увеличава и вероятността от провали. Но при успоредната организация на свободната инициатива нарастването на сложността предполага увеличаване на разнообразието, което е по-приспособено да реагира на Динамичното Качество, и оттам растат шансовете за успех. Градът функционира именно благодарение на разнообразието и успоредността.

И не само градът. Най-големият икономически успех на Съединените щати — селското стопанство — е организирано почти изцяло успоредно. Успоредността е вградена в основата на живота. Клетките работят в паралел. Повечето органи на тялото работят в паралел: очите, мозъчните полукълба, дробовете. Биологичните видове и демокрациите действуват в паралел. Дори науката като че функционира най-добре, когато научните дружества са организирани успоредно.

Каква ирония — макар философията на науката да не оставя никакво пространство за неопределена Динамична дейност, точно самобитната организация на науката при подхода към Динамичното определя нейното превъзходство. Науката превъзхожда старите религиозни форми не защото казаното от нея е по-вярно в абсолютен смисъл (каквото и да означава това ), а защото е по-Динамично.

Ако учените се бяха ограничили с твърдението, че Коперник е прав, а Птолемей — не, без да проявят желание да проучат по-нататък темата, науката щеше да се превърне в поредната незначителна религия. Но научната истина винаги е притежавала едно съществено различие от богословската: тя е временна. В науката винаги има гумичка, механизъм за изтриване, чрез който Динамичното прозрение може да премахне старите статични модели, без да разрушава самата наука. По такъв начин науката, за разлика от строгото богословие, притежава способност за непрекъснат, еволюционен растеж. Или както Федър бе записал на едно от листчетата си: „Моливът е по-могъщ от писалката.“

Тук е същността на нещата: да подучиш едновременно и статично, и Динамично Качество. Ако не изхождаме от статичните модели на научното познание, връщаме се към пещерния човек. Ала ако нямаме свободата да променим моделите, всякакъв по-нататъшен растеж е осуетен.