Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Изчака да види няма ли писателят да се изуми, да запремига, да пребледнее, да се вбеси, да излезе или да даде някакъв признак на поражение, но той сякаш само потъна в обичайната си отчужденост.

Наистина не играе, помисли Ричард Райгъл. Нищо. Цялата му защита на „Качеството“ пропадна.

Чак когато възрастната жена дойде да прибере чиниите, писателят попита:

— Успяваш ли да се справяш без Качеството?

Не може да се защити, реши Ричард Райгъл, и сега иска да подложи мен на кръстосан разпит. Погледна часовника си. Имаше достатъчно време.

— Не, не напълно — отговори Райгъл.

— Как тогава го дефинираш?

Ричард Райгъл се намести на стола.

— Първо, не съществува качество, откъснато от преживяното. Толкова години съм се справял без него, сигурен съм, че ще продължа все така без никакви проблеми.

— Не съм казвал, че качеството е откъснато от преживяното — прекъсна го писателят.

— Нали поиска да дам определение на качеството — ядоса се Ричард Райгъл — и аз почнах. Защо не ме оставиш да се доизкажа?

— Добре.

— Според мен качеството винаги е свързано с възприемането на конкретни неща, но ако ме питаш кои от тях притежават качество и кои не, ще се затрудня да отговоря, без да изброявам. Бих казал обаче най-общо и с много уговорки, че качество има в ценностите, които съм усвоил още в детството, с които съм израсъл, използувал съм цял живот и винаги съм одобрявал. Същите ценностите споделят личните ми приятели, семейството, колегите юристи и други познати. Понеже вярваме в общи ценности, ние сме в състояние да бъдем морални един към друг. В юридическата практика — продължи той — се сблъскваме с немалко хора, които не споделят традиционните морални ценности, но усещат кое е добро и кое лошо по пътя на самостоятелната преценка. Звучи ли ти познато?

Писателят кимна. Така де! Едва ли можеше да направи друго.

— Е, измислили сме име за такива хора — каза Райгъл. — Наричаме ги престъпници.

Писателят го погледна така, сякаш искаше пак да го прекъсне, но Райгъл с жест го накара да замълчи.

— Можеш да възразиш както мнозина, че ценностите на обществото и произтичащите от тях закони са изцяло погрешни. Не е изключено. Законите на страната ти гарантират правото да поддържаш подобно мнение. Нещо повече, законът ти дава политически и съдебни средства за промяна на „лошите“ закони на обществото. Но докато тези средства съществуват и законите остават непроменени, ти, Лайла или който да било нямате право да постъпвате както ви харесва, без да се съобразявате с останалите, и да решавате кое притежава „Качество“ и кое не. Вие сте морално и правно задължени да се подчинявате на същите правила, както всички други. Едно от нещата, които най-много ме ядосаха в книгата ти — не спираше Райгъл, — е появата й точно в момент, когато толкова много млади хора из цялата страна поставят себе си над закона с престъпни деяния — фалшификатори, подпалвачи, политически предатели, революционери и дори убийци — и се оправдават, че единствени те виждат дадената от Бога истина, за която останалите са слепи. Посветил си цели глави на начините за запазване на основната форма на мотоциклета, а не казваш нито дума как да се запази основната форма на обществото. Сигурно книгата ти е имала голям успех сред някои радикали и култови групи, които търсят точно такива неща. Те търсят всякакви оправдания за безотговорните си постъпки. И ти ги подкрепяш. Насърчаваш ги. — Гласът му ставаше все по-гневен. — Не се съмнявам, че намеренията ти са били добри, но въпреки всичко си вършил работата на сатаната.

Той се облегна назад. Писателят изглеждаше изумен. Добре. Капела също изглеждаше сериозен. Хубаво. Бил беше свястно момче. Онези радикално настроени интелектуалци понякога завладяват хората на неговата възраст и им пълнят главите с приумиците си, а те вярват, защото не са достатъчно зрели да преценят какво всъщност представлява светът. Но за Бил Капела Райгъл хранеше надежди.

— Не съм вършил работата на сатаната — възпротиви се писателят.

— Стараеш се да правиш онова, което притежава „качество“, нали?

— Да — потвърди писателят.

— Ето виждаш ли какво става, когато се забъркваш с думи, които звучат чудесно, но никой не може да определи? Затова имаме закони — да определят що е качество. Дефинициите може да не са достатъчно съвършени за твоя вкус, но те уверявам, че с тях е много по-добре, отколкото да оставиш всеки да прави каквото му хрумне. Всички знаем до какво води другото.