Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

В миналото емпириците са се стремели да не допускат в науката ценностите. Смятали са, че ценностите затлачват рационалното научно мислене. Но Метафизиката на Качеството пояснява, че източник на затлачването са статичните по-низши еволюционни равнища, които застрашават науката: статичните биологични ценности, като например биологичния страх, поставил под въпрос експеримента на Дженер с дребната шарка; статичните социални ценности, като религиозната цензура, заплашила Галилей с инквизиции. Метафизиката на Качеството посочва, че като емпирично отхвърля биологичните и социалните ценности, науката е права не само от рационална, но и от нравствена гледна точка, защото интелектуалните модели на науката принадлежат към по-висш еволюционен порядък в сравнение със старите биологични и социални модели.

Но Метафизиката на Качеството казва също, че Динамичното Качество — ценностната сила, която предпочита изисканото математическо решение пред измъченото или блестящия експеримент пред объркания и неясния — е съвсем друго нещо. Динамичното Качество е от по-висш нравствен порядък в сравнение със статичната научна истина и за философите на науката е безнравствено да се стремят да го потиснат, също както е безнравствено за църквата да потиска научните методи. Динамичната ценност е неотменна част от науката. Тя е острието на самия научен прогрес.

Всичко това отговаряше на въпроса дали Метафизиката на Качеството е чужд, култов, сгрешен възглед върху нещата. Тя е продължение на основното течение в американската философия на двайсети век. Метафизиката на Качеството е форма на прагматизма, на инструментализма, според която критерий за истинността е доброто. Тя добавя, че доброто не е обществен кодекс или някакъв интелектуализиран Хегелов Абсолютен дух. Доброто се преживява пряко, всекидневно. Чрез отъждествяването на чистата ценност с чистото преживяване Метафизиката на Качеството проправя пътя за разширен поглед върху нещата, който може да предложи решение за всички аномалии, неразрешими за традиционния емпиризъм.

Федър си каза, че може да изчете всичко написано за Джеймс, но се съмняваше, че ще намери нещо по-различно от онова, което знаеше. Има време за проучване, има време и за заключения. Той изпитваше чувството, че е дошло времето на изводите. Часовникът му показваше едва девет и половина, но Федър се радваше, че денят е отминал. Смъкна фитила на газената лампа, духна пламъка, върна я на поставката и се намести в спалния чувал.

Ох, веднъж да заспи.

Събуди се от някакво дърпане. Чуваха се лекият вятър и плясъкът на водата. Сигурно вятърът бе сменил посоката си. Отдавна не го беше чувал. Яхтата се изместваше леко към пристана, след известно време се дръпваше в обратната посока… и после пак към пристана… До безкрайност. Фаровете осветяваха облачното небе.

Федър винаги свързваше тези звуци и движения на яхтата с чувството на самота. Закотвената яхта, изложена на вятъра, почти винаги е на много самотно място, там, където стигат само лодките.

Звукът успокояваше. Сивото небе и вятърът предвещаваха ден, в който е най-приятно да не ходиш никъде, просто да разтребваш в кабината, да вършиш отдавна отлагани неща, да изучаваш карти и пристанищни инструкции и да планираш по-нататъшното плаване.

После Федър си спомни, че днес трябва да иде в града и да потърси нещо за ядене.

Сети се и за Лайла. Може би днес щеше да разбере дали състоянието й се подобрява.

Измъкна се от спалния чувал. Стъпи на пода на кабината, но не изпита обичайното стъписване. Термометърът показваше петдесет и пет градуса по Фаренхайт. Не беше лошо.

Дължеше се на океана. Езерата и изкуствените канали във вътрешността щяха да замръзнат след не повече от месец, а водата тук едва ли щеше да се екове в лед. Приливите и теченията щяха да поддържат движението й. Разбира се, от другата страна на завоя океанът никога не замръзваше, затова опасността вече беше избягната. Федър винаги можеше да се измъкне. Ледът нямаше да го хване в капана.

Изкачи се по стълбата, бутна капака и подаде глава навън.

Красота. Сиво небе. Южен вятър. Топъл вятър с океански дъх. Другите две закотвени яхти бяха изчезнали.

Завоят закриваше Манхатън и Бруклин. Отсреща в западна посока се виждаха само закотвен шлеп и висока жилищна сграда от някакъв друг свят на мили оттук.

Внезапно изпита диво усещане за свобода.

Промененият вятър бе изтласкал яхтата малко по-близо до брега. Федър забеляза и още нещо, на което предния ден не бе обърнал внимание. Брегът беше затрупан с боклуци. Имаше пластмасови бутилки, стара автомобилна гума и малко по-нататък като че стари креозотови телефонни стълбове, полузаровени в пясъка до корпуса на продънена лодка. Санди Хук приличаше на последно убежище за целия боклук на цивилизацията, довлечен от река Хъдсън.