Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Джеймс е най-известен с прагматизма си — с идеята, че критерий за истинността е дали твърдението е приложимо в практиката, или е полезно. От прагматична гледна точка определението на катеричката за „заобикалям“ е вярно, защото е полезно. Прагматично казано, човекът така и не успява да заобиколи катеричката.

Както почти всички Федър винаги бе смятал, че прагматизмът й практичността по същество се покриват, но когато стигна до точния цитат от Джеймс, забеляза нещо различно:

Джеймс пишеше: „Истината е вид добро, а не, както обикновено се смята, различна от доброто категория, която се съгласува с него. — И по-нататък: — Истина е името на всичко, което докаже, че е добро като вяра.“

„Истината е вид добро.“ Точно така. Именно това се подразбира под Метафизика на Качеството. Истината е статичен интелектуален модел в рамките на по-голямото множество, наречено Качество.

Джеймс се беше помъчил да направи прагматизма си по-популярен, като го свърже с практичността. Винаги с готовност употребяваше изрази като „парична стойност“, „резултати“ и „печалби“, за да направи прагматизма разбираем за „човека от улицата“, но така си изигра лоша шега. Прагматизмът е обвиняван от противниците си, че е опит да превърне истината в разменна монета срещу ценностите на пазара. Джеймс побесня от неразбирането и положи много усилия да го разсее, но така и не успя да се пребори.

А Федър разбираше, че Метафизиката на Качеството избягва нападките, като пояснява, че доброто, на което се подчинява истината, е интелектуално и Динамично Качество, а не практичност. Неразбирането на Джеймс се дължеше на липсата на рамки за разграничаване на социалното качество от интелектуалното и Динамичното Качество, а през викторианския му живот те са били неописуемо объркани. Ала Метафизиката на Качеството твърдо заявява, че практичността е социален модел на доброто. Безнравствено е истината да се подчинява на социални ценности, защото в такъв случай по-низшата еволюционна форма поглъща по-висшата.

Според Метафизиката на Качеството е много опасно да се смята, че само удовлетворението е критерий за всичко. Съществуват различни видове удовлетворение и някои от тях са истински нравствен кошмар. Нацистите са изпитвали удовлетворение от изтреблението на евреите. За тях то е представлявало качество. Смятали са го за практично. Но това качество е продиктувани от нискоразредни статични социални и биологични модели, чиято обща цел е да се забави еволюцията на истината и Динамичното Качество. Джеймс сигурно би се ужасил от мисълта, че нацистите са се възползували от прагматизма му, както всички останали, Федър обаче не виждаше никакъв изход от това положение. Ала според него класификацията на статичните модели на доброто, предлагана от Метафизиката на Качеството, предотвратява подобно опошляване.

Другата основна философската система на Джеймс, която по неговите думи е независима от прагматизма, е неговият радикален емпиризъм , според който субектите и обектите не са отправната точка на преживяването. Те са вторични. Представляват понятия, извлечени от нещо по-основно, описано от Джеймс като „непосредствения поток на живота, който осигурява материал за по-нататъшните ни размишления с неговите понятийни категории“. В основния поток на преживяването мисловните разграничения например между съзнанието и съдържанието, субекта и обекта, разума и материята не се проявяват във формата, която по-късно им придаваме. Чистото преживяване не може да се нарече физическо или психическо — то логично предшествува подобно разграничение.

В последната си недовършена книга „Някои проблеми на философията“ Джеймс вмества концепцията си в едно-единствено изречение: „Винаги трябва да съществува разминаване между понятията и действителността, защото понятията са статични и прекъснати, а действителността е динамична и непрекъсната.“ Тук Джеймс бе избрал същите думи, с които Федър си служеше за основната класификация в Метафизиката на Качеството.

Към прагматизма и радикалния емпиризъм на Джеймс Метафизиката на Качеството добавя, че първична действителност, от която се раждат субектите и обектите, е ценността . Така прагматизмът и радикалният емпиризъм се сливат в едно цяло. Ценността, прагматичният критерий за истината, също представлява първично емпирично преживяване. Според Метафизиката на Качеството чистото преживяване е ценност. Преживяване, което не се цени, всъщност не се изживява. Двете са тъждествени. Точно тук намира мястото си ценността. Тя не е краят на поредица от повърхностни научни умозаключения, които я поставят в някакво загадъчно, неопределено поле в мозъчната кора. Ценността е в самото начало на емпиричната процесия.