Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

Забеляза човек на борда на една от закотвените яхти. Ако останеше на палубата, другият можеше да му помаха и да се помъчи да го заговори. На Федър не му се говореше. Събра нещата си и слезе долу.

Седмицата му се стори много дълга. Божичко , каква седмица! Искаше му се да се върне към стария начин на живот. Градът С кармичните си проблеми и сега отгоре на всичко Лайла с всички проблеми на нейната карма вече му идваха много. Трябваше известно време да си почине.

На плота бе оставил платнената торба с цялата поща. Най-накрая се сети откъде да започне, четенето щеше да го разсее. Повдигна страничната сгъваема дъска на масата, сложи торбата, извади от нея най-горното снопче писма и ги разпростря.

Остатъка от следобеда прекара с вдигнати върху масата крака. Четеше писма, усмихваше се, мръщеше се, смееше се, отговаряше на всяко, което според него го изискваше, казваше „не“, когато молеха за нещо по възможно най-учтивия начин. Чувствуваше се като Ан Ландърс.

Лайла се размърда един-два пъти. Веднъж стана и отиде до предната част. Не беше чак толкова кататонична. Тишината и скуката на закотвената яхта са най-доброто лекарство в света против кататония.

Стъмваше се, когато на Федър почна да му омръзва да отговаря на писмата. Денят бе свършил. Настъпи време за почивка. Лекият дневен бриз бе изчезнал, беше тихо, ако не се брои лекото полюшване на яхтата. Каква благодат.

Взе газената лампа от пръстеновидната поставка, запали я и я сложи до мивката. Приготви вечеря с остатъците от храната от Найак, замисли се пак за Лайла, но не стигна до друг извод освен предишния — можеше само да чака.

Занесе храната на Лайла и видя, че е изпразнила чинията и чашата от преди. Помъчи се пак да я заговори, но тя продължаваше да мълчи.

След залеза застудя. Федър реше да не пали печката, а просто да се пъхне по-рано в спалния чувал. Денят беше дълъг и изморителен. Може би щеше да успее да напише няколко листчета върху новите книги за Уилям Джеймс.

Бяха биографични. Федър беше чел философските трудове на Джеймс, но сега искаше да задълбочи представата си с повече житейски подробности.

Особено много се интересуваше от фактическите доказателства за твърдението, че Джеймс искал „да обедини науката и религията“. Преди години то беше отблъснало Федър от Джеймс и продължаваше да не му харесва. Ако се задълбае в тази посока, погрешният извод е почти сигурен. Твърдението приличаше по-скоро на философоведско опростенчество на човек без ясна представа за същността на философията. Безнравствено е философията да се поставя в услуга на една или друга обществена организация или догма. Тогава една по-низша еволюционна форма се мъчи да погълне по-висшата.

Федър отмести торбата с пощата от масата и сложи газената лампа върху хладилника, за да му свети през рамото. Седна и се зачете.

След известно време забеляза, че светлината отслабва, и прекъсна четенето, за да оправи фитила.

Мина още време и Федър взе дървената кутия, за да напише няколко листчета върху прочетеното.

През следващите няколко часа написа почти дузина.

По едно време вдигна глава от книгата и се ослуша. Беше съвсем тихо. Само яхтата се полюшваше леко.

Нищо в книгата не подсказваше, че Джеймс е религиозен идеолог, заинтересован да докаже някакво предварително измислено заключение за религията. Идеолозите обикновено стигат до невероятни обобщения, а прочетеното показваше на Федър, че Джеймс е много далече от този тип хора. Особено в ранния период представата му за действителността се свързва с отделни конкретни неща. Той не обича Хегел или немските идеалисти, толкова модни в младежките му години, именно поради прекалените обобщения в техния подход.

Но с напредването на възрастта Джеймс започва да говори все по-общо. В това няма нищо чудно. Ако не обобщаваш, не можеш да философствуваш. Ала според Федър обобщенията на Джеймс водеха към нещо твърде сходно с Метафизиката на Качеството. Разбира се, не беше изключено да е задействувал „ефектът на пристанището в Кливланд“, при който интелектуалната имунна система на Федър подбираше онези черти на Джеймсовата философия, които отговаряха на Метафизиката на Качеството, и отхвърляше останалите. Все пак не вярваше да се е получило така. Всичко прочетено разкриваше съвпадения, които едва ли бяха плод на избирателно четене.

Всъщност Джеймс говори за две основни философски системи — едната нарича прагматизъм , другата радикален емпиризъм .