Робърт Пърсиг - Лайла (Изследване на нравствеността)

После години наред непрекъснато четеше една книга за кораби. Бавно я прелистваше отново и отново, мъчеше се да си представи как ще се чувствува а някоя от малките украсени каюти при кърмата с прозорчета, през които като сър Франсис Дрейк да наблюдава вълните от прилива. Цял живот след това подир дългите пътувания винаги спираше на пристанището и гледаше лодките и корабите.

Приближи се до Санди Хук. Заливът май не се бе променил особено от времето на дървените платноходи на Верацано и Хъдсън. В северния край се виждаха радиокули и стари на вид сгради, които приличаха на останки от изоставени укрепления. Другото изглеждаше почти напълно запустяло.

Яхтата се мушна зад вълнолома, приливът утихна, а от югозападния вятър остана само лек полъх. Заливът му заприлича на континентално езеро — спокойно и заобиколено отвсякъде със суша. Федър сви кливера, за да понамали скоростта, и за миг слезе долу да провери дълбочината на дъното. Горе в кабината пак нямаше никаква следа от Лайла.

Федър се върна на палубата и огледа залива. Хареса му. Откъм запад беше изложен на вятъра, но според картата беше плитък и в западна посока имаше дълъг вълнолом, който сигурно отбиваше големите вълни. Но сега повърхността беше съвършено гладка. На брега беше спокойно, бяха закотвени само няколко платноходки и по тях не се виждаше никой. Красота.

Когато уредът показа десет стъпки дълбочина, Федър зави, спусна платното, приготви котвата, включи и изключи двигателя, за да я пусне, сви платното и слезе долу.

Прибра картата и включи радиото на вълните на метеорологичната станция на бреговата охрана, за да чуе прогнозата. За следващите няколко дни се очакваха леки югозападни ветрове и хубаво време преди застудяването. Чудесно. Щеше да има време да реши какво ще прави с Лайла, преди да се отправи към океана.

Федър чу как Лайла се размърдва.

Приближи се до нейната врата, почука и отвори.

Лайла беше будна, но не го погледна. За пръв път Федър забеляза, че дясната половина на лицето й е побеляла и подута. Онова приятелче я беше ударило здравата.

След малко Федър се обади:

— Здрасти.

Лайла не отговори. Само погледна право напред. Зениците й изглеждаха разширени.

— Добре ли си? — попита той.

Погледът й не се промени.

Въпросът не беше кой знае колко умен. Федър реши да пробва още веднъж.

— Как се чувствуваш?

Отново никакъв отговор. Погледът й се плъзна покрай него.

Ох-ох. Струваше му се познато. Май трябваше да се досети какво ще последва. Отстрани изглеждаше точно така. Кататоничен транс. Не обръщаш внимание на нищо.

След малко Федър тихо проговори:

— Всичко е наред. Известно време ще се грижа за теб.

Изчака дали няма да последва реакция, но напразно. Само унесеният празен поглед право напред.

„Знае, че съм тук — помисли той, — сигурно усеща присъствието ми по-отчетливо, отколкото аз нейното. Само че не иска да признае. Прилича на котка, покатерила се високо на някое дърво. Ако тръгнеш след нея, тя се плаши и се качва още по-нависоко или ти се нахвърля.“

Само това оставаше! След всичко, което се случи на кея.

Федър притвори леко вратата и пак се върна в кабината.

Ами сега?

От антропологичните книги бе научил, че трансовите състояния се смятат за опасни. Случката на кея съвпадаше с описанието на малайския амок — напрегнато съсредоточаване, понякога последвано от внезапен пристъп на насилие. Но от личните си преживявания знаеше, че не е чак толкова опасно. Насилие се получава, ако враждебно настроени хора се опитват да прекъснат транса, а Федър не се канеше да прави подобно нещо.

Всъщност имаше чувството, че най-лошото е преминало. Снощната случка в Манхатън беше зловеща, защото Лайла изглеждаше щастлива. Не страдаше. Когато прегръщаше и люлееше куклата, напомняше премръзнал до смърт човек, който казва, че вече се е стоплил. В такива случаи ти иде да извикаш: „Не! Не! Почувствувай студа! Добре си, докато страдаш!“

Сега се беше променила. Въпросът обаче беше промяната за добро ли е или за лошо? Федър реши, че единственото, което може да направи, е да изчака да види накъде ще тръгнат нещата. Имаше изгледи хубавото време да се задържи още малко. Той можеше да си намери най-различни занимания.

… Например да хапне. Беше ранен следобед. Отначало смяташе да спре при Атлантик Хайландс и да купи храна, но сега вече беше на няколко мили оттам. Може би ако времето е хубаво, утре ще спусне лодката и ще иде с нея. Можеше също да провери няма ли автобус и да се качи на него. Засега трябваше да се задоволят с останалото от Найак.