Валерий Панюшкин - Пленник на тишината

В 11.20 адвокатите още ги нямаше. В 11.30 журналистите нарушиха забраната за използване на мобилни телефони в съдебната зала и научиха, че на 12 септември Генрих Падва е бил настанен в болница заради изостряне на някакво хронично заболяване.

В 11.40 съдебното заседание все пак започна. Председателстващият Вячеслав Тарасов каза:

— Извиняваме се за закъснението. То е свързано с неявяването на адвокатите. Причините засега се изясняват. Защитата и прокурорът, значи, ъ-ъ-ъ… са известени по законния ред.

Съдията се обърна към Платон Лебедев и го попита наистина ли не желае да участва в процеса. Лебедев тежко се изправи, приближи се до микрофона и отговори:

— Изразявам категоричен протест срещу незаконното ми и насилствено довеждане в съда. Настоявам да бъда изведен от съдебната зала, защото още през юни отказах да участвам в този процес…

— По каква причина? — попита съдията.

— Позволете ми да завърша. Поръчах на адвокатите да обжалват присъдата и им забраних да участват в процеса.

— По каква причина?

— Аз им забраних.

Съдията разбра, че Платон Лебедев няма да се откаже от избраната тактика, и се разпореди да изведат подсъдимия от залата. Дойде ред на подсъдимия Ходорковски да отговаря на въпроса на съдията.

— Известно ли ви е нещо за неявяването на адвокатите?

— Ваша чест — Ходорковски беше подчертано вежлив, — вчера писмено чрез администрацията на следствения арест съобщих на съда, че имам сключено споразумение само с един адвокат — Генрих Павлович Падва. Причините са ясни. Районният съд твърде много съкрати времето за подготовка на касационната жалба. Наложи се адвокатите да си разделят присъдата и всеки да работи по своята част. Само Генрих Падва имаше цялостна информация. Вчера ме уведомиха, че Генрих Павлович е хоспитализиран.

— Известна ли ви е причината за неявяването му? — попита съдията.

— Помолих адвокатската кантора на Генрих Павлович да представи удостоверение за това, че е хоспитализиран.

Ходорковски беше невъзмутим. За разлика от прокурора. Прокурорът Дмитрий Шохин говореше емоционално:

— При разглеждане на въпроса дали съдът да заседава в отсъствие на адвокат Падва трябва да се позовем на член 376 точка 4 от НПК, според която неявяването на своевременно известени лица не препятства… — от възмущение прокурорът забрави да завърши изречението. — Възможно е да става дума за банален опит да се проточи процесът. Падва сам е отишъл в болница № 50 и е бил хоспитализиран. Това не е станало ненадейно, а е планирано.

При тези думи прокурорът представи на съда удостоверение, че адвокат Падва сам е отишъл в болницата. В удостоверението, представено от адвокатската кантора, не се твърдеше, че Падва е бил откаран с „Бърза помощ“. Но се твърдеше, че е бил хоспитализиран по спешност. Наложи се съдът да даде почивка, за да се сверят удостоверенията.

През почивката се приближих до майката на Ходорковски и я попитах:

— Как мислите, дали ще отложат делото или ще продължат без Падва?

— Мисля, че ще продължат — отговори тъжно Марина Филиповна, — а Падва наистина се е разболял.

После започна да ми разказва по какво се различава обстановката в следствения арест № 1, където преместили сина й в началото на август, от следствения арест № 4, където е бил, преди да обяви намерението си да става политик. Тя каза, че ако искаш да предадеш пратка на затворника, трябва да се наредиш на опашка в пет сутринта. Освен това не можело да се предава тоалетна хартия, а в лавката на затвора тя свършила.

След около четирийсет минути съдебното заседание продължи, но само за да обяви съдията още едно прекъсване за два часа.

— Сигурно не са успели да се свържат с някой важен — обобщи Марина Филиповна.

По време на второто прекъсване дойде жената на Ходорковски Ина, която сутринта трябвало да заведе децата на училище. Попитах я:

— Как мислите, ще отложат ли делото или ще го гледат без Падва?

— Сигурно ще го отложат — каза Ина. — Не могат да продължат без нито един адвокат, дори и да мислят, че специално протакаме.

После Ина взе да ми обяснява по какво се различават свижданията в следствения арест №1 от свижданията в следствения арест №4. В №4 Ина разговаряла с мъжа си през стъкло. А сега разговарят през две стъкла и решетка.

— Той ми казва „Ще се преборим!“ — тя сви рамене. — А аз му казвам: Е, как ще се преборим, като преди имаше само едно стъкло, а сега са две и решетка!

Когато почивката свърши, Ина се оказа на два метра от мъжа си, но беше забранено да разговаря с него. Говореха си беззвучно. Гледайки я, Михаил Ходорковски бързо движеше устни и жена му също само с устни му отговаряше. Ходорковски показваше как гали жена си по главата, шеговито й се заканваше за нещо с пръст, с пръсти изобразяваше бягащ човек, с пръсти рисуваше във въздуха някакъв квадратен предмет…