Валерий Панюшкин - Пленник на тишината

— Защо гладувате, след като не сте обявили гладна стачка? — попитал го адвокат Антон Дрел.

— Аз гладувам за себе си — отговорил Ходорковски. — Страхувам се да не започнат да ме хранят принудително и да не ми позволят да изкарам гладната стачка докрай.

Когато навън се разчу за гладната стачка на Ходорковски, тя незабавно се превърна в също такъв предмет за спекулации, както и отворените му писма. Обсъждаше се наистина ли Ходорковски гладува и не пие вода или само се преструва. Официалните телевизионни канали обявиха, че гладната стачка на Ходорковски е лъжа, а началството на затвора не е направило никакви отстъпки и държало Платон Лебедев в карцера седем дни, както било определено. Седем дни Ходорковски гладувал и не пиел вода. А тези, които бяха на свобода, обсъждаха дали наистина той не яде и не пие. Властта беше непреклонна.

Тази гладна стачка беше първото съобщение на Ходорковски от затвора, което беше прочетено и разбрано. То се разшифрова по следния начин: „Ако тръгнеш да умираш, властта няма да забележи, че умираш. Ако кажеш на властта, че умираш, тя няма да повярва. На властта не й пука дали живееш или умираш.“

В отговор на тази гладна стачка, смятана за фалшива дори от мнозина привърженици на Ходорковски, изведнъж от цялата страна се посипаха предложения Ходорковски да се кандидатира за депутат. За последен път същото се случи в края на осемдесетте години, когато цялата страна предлагаше на изпадналия в немилост Елцин да се кандидатира.

Адвокат Антон Дрел твърди, че за издигането на Ходорковски от Университетския избирателен окръг на Москва, за създаването на предизборен щаб, за шум в пресата и за началото на предизборната кампания не е била изхарчена нито копейка. Дрел казва, че за първи път от дълги години насам политиката в Русия се е превърнала в игра, в която не е задължително да се залагат пари, може да се заложи и съдба. И колкото по-болезнена бъде загубата на Ходорковски на изборите, колкото по-драматична бъде съдбата му, в толкова по-значим политически аргумент ще се превърне тя.

Приблизително две седмици след гладната стачка на Ходорковски някакъв оперативен работник пребил един затворник в „Матроска тишина“. И целият затвор обявил гладна стачка. С тази стачка затворниците не искали да кажат, че са ангели. Те просто искали да кажат, че не бива да ги бият. Не зная дали се изразявам ясно, но Ходорковски е присъствал във всеки един от тях като Джон Ечемиченото зърно.

На 14 септември в Московския градски съд започна разглеждането на касационната жалба по делото на Михаил Ходорковски. Още първия ден делото беше отложено за след седмица. Изясни се, че адвокат Генрих Падва не само оглавява защитата на Ходорковски, но е и единственият адвокат, с когото Ходорковски е сключил споразумение. А адвокат Падва се разболял.

Адвокатите на Михаил Ходорковски, разбира се, имаха интерес разглеждането на касационната жалба да се протака. Те многократно твърдяха, че заседанието в Московския градски съд по делото на Ходорковски е насрочено твърде прибързано и защитата нямала време да се подготви за процеса. Адвокатите твърдяха, че тази прибързаност е политическа — за да не успее Михаил Ходорковски да се регистрира като кандидат депутат от Университетския избирателен окръг на Москва. Молбата на Ходорковски да бъде регистриран като кандидат беше при началника и не беше изпратена в избирателната комисия. Ако процесът беше започнал на 14 септември, беше приключил за няколко дни и обвинителната присъда беше влязла в законна сила, молбата въобще можеше да не бъде изпратена. Тогава Ходорковски не само не би могъл да бъде избран в Думата, но дори не би могъл да проведе предизборна кампания и поне за малко да стане политик, да успее да каже поне нещичко.

В 11.00 часа в съдебната зала вече се бяха събрали журналисти, роднини на осъдените, прокурорът Дмитрий Шохин, ищците по гражданското дело (т.е. представителите на данъчната инспекция) и десет души конвой. В стъклената клетка бяха осъдените Михаил Ходорковски и Платон Лебедев. Но от адвокатите им нямаше нито един. Цялата редица столове за адвокатите беше празна. През стъклото Платон Лебедев махна на началника на конвоя, обградил клетката, и му каза нещо за свободата.

— Какво? — не чу конвоят.

— Има много свободни места, седнете — повтори Платон Лебедев.

Той изглеждаше много зле. През изминалите три месеца, откакто беше произнесена присъдата, той видимо беше отслабнал, лицето му беше пребледняло, а под очите имаше дълбоки сенки. Щом влезе в клетката, Платон Лебедев веднага седна, докато Михаил Ходорковски остана прав. Впрочем Платон Лебедев разтягаше с пръсти ъгълчетата на устните си, изглежда приканвайки всички да се усмихват.