Валерий Панюшкин - Пленник на тишината

Григорий Явлински смята, че Ходорковски е в затвора заради опита му да продаде петролната компания, но това не значи, че Ходорковски е в затвора именно заради това, а значи, че Григорий Явлински живее в страна, където не можеш безнаказано да се разпореждаш със своята собственост, защото всяка собственост е нелегитимна.

Телевизионният водещ Леонтиев смята, че Ходорковски е в затвора заради опита му да узурпира властта, но това означава единствено, че Леонтиев живее в страна, където не можеш безнаказано да се опиташ да станеш държавен глава.

А телевизионният водещ Караулов живее в страна, където не може безнаказано да се правят „оранжеви“ революции.

А адвокат Падва живее в страна, където не можеш да очакваш правосъдие.

А прокурорът Шохин живее в страна, където правосъдие има и то е в съвпадението на присъдата с позицията на обвинението.

А Владимир Путин сигурно живее в страна, където не може да не се слуша Владимир Путин.

Най-накрая ще се намери вероятно все пак някой, който да е убеден, че Ходорковски е в затвора, защото е лоша поличба да се връщаш, а преди последното си излитане от Новосибирск той се е върнал от летището в хотела, за да изчака да премине снежната буря.

Всичко това са митове. Ходорковски е нещо като форум, на който ние, живеещите в Русия хора, спорим какви сме всъщност. Половината твърди, че уж сме велика нация. Втората половина твърди, че уж сме безправни роби. Втората половина е със зашити уста.

Такова положение на нещата, разбира се, е несправедливо. И все пак сблъскващите се митове за Ходорковски нямат почти нищо общо с живия Ходорковски. Той е на четирийсет и две години. Сега е затворен в лагер, ограден с бодлива тел. На него сигурно също му е интересно да разбере кой е той, за какво е на този свят и защо е затворен. Но той единствен е неспособен да се намеси в спора за самия него. Дори когато пише писмо или статия от лагера, хората на свобода винаги биха могли да си помислят, че не ги е писал той. В гръмогласния спор за него той е единственият, който не може да разкъса мълчанието и да говори открито. Той е пленник на тишината.

Откакто е задържан, Ходорковски няколко пъти се изказва публично. Той говори на съдебния процес в своя защита, написа няколко отворени писма, даде няколко интервюта. Обвини либералите, че либералните реформи през деветдесетте години са прокарали свободата в Русия в разрез със справедливостта и поради това са обезценили самата идея за свободата. Обвини чиновниците, че използват властта за лично обогатяване. И най-накрая, бидейки кандидат-депутат от Университетския избирателен окръг в Москва, написа отворено писмо по този повод, в което употреби думата „путинщина“. Тоест, обвини самия президент, че е изградил и оглавява корумпирана държава, която накърнява свободата и насажда несправедливост. Той настойчиво предлагаше на богатите да споделят с бедните съмнително придобитата си собственост и да я защитят от чиновниците, които са силни именно защото в Русия няма безгрешни и всеки може да бъде лишен от собственост и вкаран в затвора. Затова всички се страхуват, затова са послушни и затова не са свободни.

За затворник Ходорковски се изявяваше публично твърде често, но нито веднъж не бе чут и разбран. Всичките му изказвания потъваха в море от безкрайни коментари на противници, на съюзници, на словоохотливи чиновници, на платени дърдорковци, на безплатни дърдорковци. По повод на всяко писмо на Ходорковски беше прието да се гадае дали то означава, че той се предава, или точно обратното — че преминава в настъпление. Прието беше също така да се гадае сам ли го е писал или е диктувано от Кремъл. Така всеки път същността на самото писмо потъваше сред тези догадки.

Нито една от публичните изяви не облекчи участта на Ходорковски. Процесът вървеше по реда си, като в роман на писателя Франц Кафка. На публичните изяви на Ходорковски властта отговаряше с репресии.

През август 2005 година, когато Ходорковски публикува статията си „Левият завой“, даде интервю за вестник „Ведомости“ и изрази желание да се кандидатира за депутат, беше преместен в обща килия, а приятелят му Платон Лебедев не само че беше преместен в обща килия, но и вкаран в карцера.

Тогава Ходорковски започна суха гладна стачка. Това беше много странна гладна стачка. Три дни пазеше в тайна от всички стачката си. Не беше написал заявление до началника на затвора, че гладува в знак на протест, че Платон Лебедев е в карцера. И дори на адвоката си беше казал едва на четвъртия ден.