Кристофър Паолини - Ерагон

— Сапфира, какво ще правим сега?

— Аз се връщам в леговището. Имам среща. Ти се поразходи, ако искаш.

— Добре, но с кого ще се срещаш?

Сапфира само примигна и изчезна по един от главните тунели. Младежът съобщи на Орик за плановете й и добави:

— А аз искам да закуся и после да разгледам Тронхайм. Ще издържа изпитанието утре, все още не съм си отпочинал.

— В такъв случай може би ще искаш да посетиш нашата библиотека? Тя е много древна и съдържа изключително ценни произведения. Можеш да прочетеш историята на Алагезия — истинската, а не променената от Галбаторикс.

Ерагон си спомни как Бром го учеше да чете. Отдавна не беше виждал книга.

— Да, ще ми е интересно.

— Много добре.

След като се нахраниха, Орик го поведе през плетеницата от коридори към библиотеката. Помещението напомняше на гора с дългите си колони, които се извисяваха към тавана. Между колоните имаше мраморни рафтове, пълни с книги. На земята бяха поставени малки мраморни пейки и масички.

— Това е истинското богатство на нашия народ — каза Орик. — Тук са описани делата на кралете — от древни времена чак до наши дни. Също така има много песни и поеми. Намират се и доста човешки книги, но почти няма елфически. Елфите пазят тайните си ревниво.

— Колко дълго мога да остана?

— Колкото искаш. Ако имаш някакви въпроси, ела при мене.

Ерагон започна да се разхожда между рафтовете, разглеждайки по-интересните заглавия и корици. Джуджетата използваха същата руническа писменост като хората. Четенето се оказа донякъде трудно, тъй като беше зарязал упражненията преди доста време. Все пак си избра поемите на Дондар, десетия крал, и се зачете.

Докато прелистваше страниците, дочу стъпки зад близките колони. Звукът го притесни, но после се досети, че едва ли е единственият, който посещава библиотеката. Все пак остави книгата и стана. Беше преживял твърде много засади, затова се доверяваше на вътрешното си чувство. Отново дочу стъпките, този път от две различни места. Опита се да си спомни къде седеше Орик и се отправи към него, но се натъкна на Близнаците.

Мъжете стояха един до друг и го гледаха с насмешлив поглед. Двамата се поклониха, но жестът им беше по-скоро подигравателен и презрителен.

— Търсихме те — каза единият. Гласът му наподобяваше този на Ра’зак.

— За какво? — попита Ерагон и незабавно се свърза със Сапфира.

— Търсим те, откакто се видяхме с Аджихад. Искаме да се извиним. — В думите им се долавяше насмешка. — Дойдохме, за да ти засвидетелстваме уважение.

Ерагон се разгневи, когато те се поклониха отново.

— Внимавай! Не можеше да си позволи открит сблъсък в този момент. Хрумна му една идея и той се усмихна.

— Не, аз трябва да ви изкажа уважението си. Без вашето одобрение нямаше да вляза във Фардън Дур — отвърна Ерагон и се поклони възможно най-пренебрежително.

— За нас е чест, че някой толкова важен ни забелязва. Ще сме твои длъжници за тези любезни думи.

— Ще си спомня това, когато се нуждая от помощ.

— Преиграваш! Не казвай нищо, за което ще съжаляваш. Те ще запомнят всяка дума, която може да се използва срещу тебе.

— Достатъчно ми е трудно и без наставленията ти.

Близнаците се приближиха и заговориха с по-приятен тон:

— Търсим те и по друга причина, Ездачо. Ние и останалите магьосници в Тронхайм създадохме група. Наричаме се Ду Врангр Гата, или…

— „Търсещите пътя“, знам — прекъсна ги Ерагон.

— Знанията ти за древния език са впечатляващи. Бихме искали да се присъединиш към нас. Смятам, че можем да ти помогнем.

— Как?

— Ние двамата сме много опитни. Бихме могли да те напътстваме, да те научим на нови думи и заклинания. Ще сме много радостни, ако ти помогнем да извървиш славния си път. Не искаме отплата, освен да споделиш с нас част от своите знания.

Ерагон се намръщи, като разбра каква е целта им.

— Да не мислите, че съм малоумен? Няма да ви позволя да узнаете думите, на които Бром ме е учил. Сигурно страшно сте се ядосали, когато не можахте да ги откраднете от съзнанието ми.

Близнаците спряха да се усмихват.

— Внимавай, момче! Ние ще изпитваме магическите ти умения. Знаеш, че е нужно съвсем малко разсейване на вниманието, за да загине някой. Ти може и да си Ездач, но ние все още сме по-силни от тебе.

— Ще размисля над предложението ви.

— Тогава ще очакваме отговора ти. Гледай да избереш правилния.

— Няма да се присъединя към Ду Врангр Гата, без значение какво ще кажат.