Поля Мешкова - Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд

РАДА ТОДОРОВА: Съгласна съм с критиката, с изключение на случая с Ферещаповото писмо, който е неверен.

МИНЧО НЕЙЧЕВ: Съдът седи със страхопочитание пред обвиняемите, вместо да бъде обратното. Обръщенията към обвиняемите са „Господин генерал“ и пр., вместо „подсъдимий“. Въпросите се поставят случайно, а не по план. Процесът се води недостатъчно организирано.

ГЕШКОВ: Съставът на съда (този, който съди депутатите) не е съвсем сполучливо подбран. Някои народни съдии не проявяват активност и заинтересуваност, не са запознати с делата, проявяват безразличие. Съдията Цветков (препоръчан от звенарите) е без авторитет в родния си край, занимавал се е с далавери. Тия съдии не се интересуват от фактическата страна на процеса, а само от формалната, юридическа страна. Само 3 или 4 души са активни, четат досиетата, събират сведения. Ние успяхме да активизираме някои другари, които се втягат в работата. В основата си нашият процес върви правилно. След завършването на заседанието председателят конферира с нас, пита ни дали не е допуснал грешки. По този начин при следващите заседания грешките се избягват. Резултатите са все по-добри. Допуснахме твърде много свидетели. От провинцията питат защо не се отделя достатъчно място в пресата за народните представители, а се отдава внимание почти само на царските съветници. Народните представители са познати на народа по места, хората знаят какво са казали и вършили, могат да ги разобличат допълнително. Не са навреме и в достатъчно количество събрани доказателствени материали, макар нашите другари по местата да разполагат с такива.

ГАВРИЛОВ: Дирекцията на милицията с действията си пречи и злепоставя съда. Не допуска публика в залите. Задържа десетина адвокати защитници. На нашите бележки или протести не обръща внимание.

БОГДАН ШУЛЕВ: Обвинителят Армянов задаваше неуместни и излишни въпроси, а моя е вината, че не го прекъснах. В бъдеще не ще го оставям с въпросите си да разводнява съдебното дирене. Един от нар. съдии, Минчо Манов от „Звено“, най-често спи в заседанията. На едно заседание заплака, трогна се.

СВ. КИРАДЖИЕВ: При тоя състав на съда, нужно е двамата председатели да образуват ядра от по 7–8 души, здрави наши хора, под чието влияние да бъдат разпределени останалите съдии. Нужно е да имаме сигурно болшинство, на пресата да не се дава всичко, а само това, което изобличава подсъдимите.

МИНЧО НЕЙЧЕВ: Въпросите се задават в такава форма, че се влага пледоария в тях, търси се ефект в самия въпрос, вместо да се търси пряк отговор, който да е пълен с значение. В досега получените отговори липсва ефект.

ТИТКО ЧЕРНОКОЛЕВ: Подсъдимите се оставят излишно да декламират. Трябва да се прекъсват. Не се използват възможностите, които дават самите подсъдими.

ГЕОРГИ ЧАНКОВ: Мнението е, че народният съд държи твърде меко с подсъдимите. Не може ли да бъдат съдени едновременно с физическите убийци.

ГЕШКОВ: В досиетата има приложени заявления и показания на членове на РП (к), в полза на някои депутати. Добре е да се види кои са тия другари-ходатаи.

ПЕТКО КУНИН: Съдът да се пази от това, да смята че подсъдимите депутати" и др. са били безволни изпълнители, правели са каквото им кажат, че имат следователно смекчаващи вината обстоятелства. Във вестниците има такава нотка. Те са представени като некадърници, неспособни хора, докато истината е, че те са били активни агенти на фашизма и хитлеризма, подкрепяли са и са творели една престъпна политика.

ТРАЙЧО КОСТОВ: Съдът не върви съвършено задоволително. Верно е, че за това има и обективни причини: за първи път имаме Народен съд, няма време да се подготви добре, трябваше да се бърза със започването и завършването на съда, защото народът вече негодуваше. Поради това дознанията се оказаха не съвсем добре проведени, без достатъчни признания и др. материали, които да служат за основа на обвинението, самите обвинители не можаха добре да проучат материалите. Всички тия трудности са действителни, имат обективен характер и обясняват редица слабости в съда.

Но наред с това ние трябва да констатираме и други слабости, които биха могли да бъдат избегнати, за да може в бъдеще работата да тръгне по-бързо и политически по-правилно. Съдът не може и не бива да се претупва, че ще се изгуби политическият ефект. Но не бива и да се размазва и протака да омръзне на всички. Трябва да се върви с допустимата максимална скорост. Особено в първия състав е изгубено много време, давана е възможност на подсъдимите да приказват излишно. Задавани са много въпроси, недостатъчно обмислени предварително, а някои и неуместни (Стефан Манов). Към всички мерки, които тук се предложиха за подобряване воденето на процеса, самата практика ще ни посочи и нови мерки. Целта е да се форсира процесът, без обаче да се претупва.