Поля Мешкова - Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд

Последва заповед на министъра на вътрешните работи до областните директори в царството да вземат всички мерки „за посрещането и улесняването на връщащите се от планината народни борци“. На тях се възлага да организират и най-радушно посрещане на идващите съветски войски и при нужда да реквизират и уредят необходимите им квартири. За да се избегнат „смущения“ и да се запази редът, областните директори се задължават да направят „всичко потребно да не се допускат никакви фашистки прояви“.

Продължавайки практиката, установена след преврата от 19 май 1934 г., Министерският съвет започва да управлява страната с наредби, имащи силата на закони, опирайки се на чл. 47 от конституцията и формално одобрявани от регентите. В действителност обаче схемата за вземане и прокарване на решения от държавен и политически характер е доста по-различна.

На 10 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) се установява в зданието на бившата Германо-българска търговска камара на ул. „Врабча“ № 10. Според отчета на организационния отдел, изготвен на 17 октомври 1944 г., на 9 септември с. г. броят на партийните членове е възлизал на 7000 души. А към датата на отчета те нарастват на 50 000. Ръководството на партията се формира след посещението на Димитър Ганев в Москва в края на септември 1944 г. Основното ядро в Политбюро са: Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев и Владимир Поптомов.

За връзка с Георги Димитров в Москва в зданието на ЦК се инсталира радиопредавателна станция с трима сътрудници — Любомир Жеков, бивш работник в апарата на Изпълнителния комитет на Коминтерна, а след неговото разпускане през 1943 г. в ЦК на ВКП(б), Ради Л. Иванов и Павел Царвуланов.

Предаванията стават нощем и обикновено продължават до сутринта. Тази практика се възприема, тъй като след завършване на заседанията на Политбюро политическият секретар на партията Трайчо Костов изготвя подробна информация за Георги Димитров относно извършената работа, проведените срещи и разговори през деня. По обратен ред той получава указания от Москва.

С писмо от 1 декември 1944 г. Георги Димитров съобщава на Трайчо Костов: „Получих достоверни сведения, че англичаните успели да разшифроват някои ваши и мои шифровки. Как това се е получило, няма конкретни данни. Така или иначе необходимо е да се вземат бързи мерки за пълното осигуряване на нашата кореспонденция, направи всичко да се смени шифърът. Изпращам спешно наш инструктор, който ще донесе нов шифър и ще помогне да се организира както трябва вторият шифър.“

От октомври 1944 г. по лично поръчение на Георги Димитров до България лети специалният куриер Бронислав Криницки — заместник-началник на секретния сектор НИИ-100 при ЦК на ВКП(б). Той носи материали и инструкции за Политбюро и отнася в Москва протоколи с неговите решения и тези на Секретариата на БРП (к). След като се запознава с тях, Георги Димитров нанася поправки, бележки и предложения. Подписани от него, документите се връщат обратно в ЦК в София. Инструкциите, получени от Москва, се оформят от Политбюро в съответния подходящ вид и се внасят в НК на ОФ. Оттам те се предлагат на правителството и стават официални решения.

Фактически без да е държавна институция, НК на ОФ се поставя над Министерския съвет. И това не е случайно. Чрез него Политбюро на БРП(к) направлява и контролира работата на правителството. За подсилване присъствието на Комунистическата партия в НК на ОФ през ноември 1944 г. е решено в него да се включат освен дотогавашните представители Цола Драгойчева и д-р Иван Пашов, още Васил Коларов (от Москва), Добри Терпешев или Владимир Поптомов.

А от Съветския съюз Георги Димитров обръща внимание на ЦК на БРП (к) да поддържа пред съюзниците си принципа: „Нашата партия и нашите партийни хора нямат официално никакви връзки със съветското правителство, че съветското правителство има и може да има работа по българските въпроси само с българското правителство и негов официален представител, а не с нашата партия.“ Той специално набляга — „още по-малко с Г. Димитров — Д. Терпешев“. Последният е член на Политбюро и е в постоянни контакти със съветското военно командване в София.

Докато се регулират връзките с Москва, указанията на Задграничното бюро се предават чрез радиостанция „Христо Ботев“. В емисия от 11 септември 1944 г. Вълко Червенков приканва правителството да предприеме бързи и смели действия за „обезвреждането на всички виновници за тригодишното съучастие на България в хитлеристките престъпления“. То трябва да изпълни решението си да арестува „прогерманските министри, депутати, бюрократи, джелати и тем подобни“. Вълко Червенков подчертава, че тези „предатели на България“ трябва „да бъдат съдени и сурово наказани“. В подобен дух на 11 септември 1944 г. Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) да пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на „предателите“ и „фашистките престъпници“.