П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Джери Мичъл?!

— … който, както ти е известно, вчера е бил уволнен. Именно той е трябвало да свърши черната работа, тоест да отвлече хлапака. Изгонването му от къщата проваляше плана на Ан, поради което предложих да го заместя. И ето ме тук.

— Нима възнамеряваш да похитиш Огдън?

— Не, ти ще го отвлечеш.

— Аз ли?

— Именно. Ще изнесеш представление с благотворителна цел, като изиграеш коронната си роля на чикагския гангстер Ед. Почакай… още не съм свършил. Поради злощастно стечение на обстоятелствата Огдън разкри истинската ми самоличност и е вбесен, задето съм го преметнал. Бях го излъгал, че съм професионален похитител на деца, а той ми предложи доброволно да се остави в ръцете ми, ако се съглася да си разделим откупа.

Неоспорим факт е, че дори най-старателно подготвеният заговор има своите слабости. Най-гениалните планове често се провалят, ако някой от участниците в реализирането им е слабоумен или се нарича Джери Мичъл.

Приблизително в десет вечерта камериерката, която госпожа Пет наричаше Селестин (макар истинското й име да беше Мери О’Тул) и която Джери Мичъл обичаше със страст, лишаваща го дори от мъничкото разум, даден му от природата, влезе в помещението за прислугата. Членовете на персонала групово бяха отишли на кино, само новата прислужница седеше на дървен стол без облегалка и четеше Шопенхауер.

Селестин беше поруменяла, тъмнокестенявата й коса беше разрошена, очите й блестяха, задъхваше се. Криеше лявата си ръка зад гърба си. Втренчи се в новата си колежка и за миг се поколеба. Страховитата външност на тази дама не предразполагаше към споделяне на момински тайни. Ала Селестин изгаряше от нетърпение да излее душата си, а поради масовото отсъствие на колегите си нямаше голям избор. Изправена бе пред алтернативата да заключи тайната в гърдите си, до пърхащото си сърце, или да я сподели с единствената слушателка. Избра да стори онова, което при дадените обстоятелства би сторило всяко импулсивно момиче.

— Хей! — плахо подвикна на колежката си.

Новата прислужница надникна иззад томчето с произведенията на Шопенхауер. Едното й интелигентно око се втренчи в камериерката, другото (също тъй интелигентно) се зарея към тавана.

— Знаеш ли какво, имах среща с моя приятел — превзето се усмихна Селестин. — Да знайш, че е голяма работа!

От тънките, стиснати устни на жената се изтръгна звук, който определено изразяваше неодобрение. Ала камериерката беше толкова възбудена, че продължи да бърбори като картечница.

— А? — промърмори почитателката на Шопенхауер.

— Името му е Джери Мичъл, ти не го познаваш, щото си тук едва от днес. Казвам ти, че това момче е голяма работа.

За пръв път думите й привлякоха вниманието на новата прислужница, която остави книгата си на масата и процеди:

— И кво?

Девойката не издържа и размаха под носа й ръката, която досега криеше зад гърба си. На безименния й пръст блестеше пръстен. Докосна ги с благоволение и възкликна:

— Нали е върхът? — Загледа се в искрящия диамант и за миг замълча, сякаш бе изпаднала в екстаз. Сетне поднови изповедта си: — Толкова бях шашардисана, като ми се обади, че с пръст да ме бутнеше някой, щях да падна. Рече ми в десет да го чакам на задния вход, щото имал да ми казва нещо. Естествено не можеше да дойде тук, нали госпожата го уволни. Отивам аз на задния вход, а Джери цъфва пред мен и ми вика: „Здрасти, малката!“ „Какво нахалство!“ — отвръщам му. Той се ухилва до уши: „Нахален съм, ама и готин“. После изважда дрънкулката от джоба на джинсите си. „Кво е тва?“ — питам го. А той вика: „Годежен пръстен. За тебе е, ако го искаш“. Бога ми, краката ми се подкосиха. Докато се усетя, Джери ми надяна пръстена и…

Селестин се изчерви, замълча и отново се загледа в искрящия камък.

— Наистина е върхът! — възкликна. — Джери ми рече, че му е провървяло. Поинтересувах се дали си е намерил работа, а той отговори: „Не е точно работа, ама довечера ще изпълня една поръчка и ще изкарам толкова, че да открия здравен център в Лонд Айлънд“. Все за този здравен център бълнува, това му е голямата мечта и сигурно ще се справи, щото разбира от разните там гимнастики и диети. Бил е боксьор, знайш. Попитах го каква е „поръчката“, ама той не ми каза. Рече, че ще ми сподели, след като оженим, обаче работата била сто процента сигурна и че още утре щял да изкара разрешително за този негов център.

Селестин млъкна и впери поглед в новата прислужница в очакване на поздравленията й.