П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Добър ден — отвърна с треперещ глас.

— Драгор ми е да спознаем, ’спожо Пет. Гос’ин Стърдж ме зпраща. Рече, че имат работа з’мен. Дойдох колкот’ можно по-бързо.

— Моля?

— Колкот’ можно по-бързо. Таксито е вновно.

— О, разбрах.

Дясното око на госпожица Тримбъл обходи гостната като лъч на електрическо фенерче, а лявото остана приковано към лицето на събеседничката й.

— К’во се е случило? — Блуждаещото й око за миг се спря на шедьовъра на Коро, окачен над камината, и тя повторно изсумтя: — Хич не е чудно, че с’имате непрятности. Всички богаташи с’имат непрятности. Нямат с кво да се занмават, затуй се з’бъркват в непрятности. — Втренчи се в картина на Канапето и неодобрително се намръщи.

— Струва ми се, че изпитвате неприязън към богатите — заяви госпожа Пет с възможно най-високомерния си тон. Ала детективката стори с високомерието й онова, което тежкотоварен камион би сторил с изпречило се на пътя му пиле — прегази го и го изравни със земята. Сетне процеди:

— Мрразз’ ги.

— Моля? — смирено се обади госпожа Пет. Тази жена започваше да й лази по нервите.

— Ддолу богатите безделници! Чела л’си Бърнард Шоу? А? Или Ъптон Синклер? Прочти им книгите. Ш’те накарат да си размърдаш мозъка. Е, казвай къв е проблемът.

Госпожа Пет вече горчиво съжаляваше, задето е телефонирала на Стърджис. Познаваше много детективи, бе описала в романите си много детективи, но никога не беше попадала на чудовище като госпожица Тримбъл. Ала нямаше право да протестира. Все пак детективите се наемат заради тяхната проницателност и експедитивност, не заради доброто им възпитание и изисканите им маниери. Детектив, който през стиснати зъби сипе обиди, е за предпочитане пред некадърник, пък бил той забавен компаньон. Също като мнозина госпожа Пет подсъзнателно вярваше, че неучтивите хора са по-способни. Рядко се среща човек, който да не се възхищава от грубостта.

Неста Пет потисна гнева си от предизвикателния тон на госпожица Тримбъл и опита да си внуши, че трябва да я изтърпи в името на крайната цел. Резултатите са по-важни от добрите маниери. По-лесно се примиряваше с грубостите на госпожицата, когато я гледаше в лицето. Не беше красива, но липсата на физическа привлекателност се компенсираше от решителното изражение. Беше лице на жена, която няма да се спре пред никакви трудности.

— Искам да се настаните тук и да държите под наблюдение двама мъже — заобяснява госпожа Пет.

— Мъже! Така си и помислих! Гдето има непрятности, все са зарад’ мъже.

— Май изпитвате неприязън и към мъжете.

— Мразз’ ги. Суфражетка съм! — Измери с поглед домакинята, при което лявото й око сякаш изхвръкна изпод рошавата й вежда. — А ти?

Неста Пет беше против даването на избирателни права на жените, но и през ум не й минаваше да изкаже на глас мнението си. Представяше си какви ще бъдат последствията, ако влезе в спор с тази жена. Побърза да се върне към проблема, заради който й се беше наложило да потърси помощта на Стърджис:

— Днес в дома ми се появи младеж, който твърди, че е племенникът ми Джими Крокър, но всъщност е измамник. Вашата задача е да го държите под непрекъснато наблюдение.

— К’ва му е играта?

— Нямам представа. Според мен е намислил да похити сина ми Огдън.

— Няма проблем. Ще се спрравя — самоуверено заяви храбрата Тримбъл. — Ама да знайш, че и икономът е мошеник.

Неста Пет реши, че макар и грубовата, младата жена си разбира от работата.

— Нима вече сте го разбрала?

— Още кат’ го зърнах. — Детективката отвори чантата си. — Ей го на снимката. Точно него го търсят, ш’знайш.

— С господин Стърджис стигнахме до заключението, че той е съучастник на човека, който се представя за мой племенник.

— Абсолютно! Няма прроблем. Щ’ го оформя. — Тя прибра снимката в чантата си и щракна закопчалката, сякаш да подчертае думите си.

— Съществува още една възможност — продължи госпожа Пет. — Друг мой племенник на име Уилям Партрид е изобретил мощен експлозив и може би двамата измамници ще опитат да откраднат лабораторните проби.

— Кат’ едното нищо. Мъжете са способни на всичко. Набутай ги всички в пандиза и няма да има нито едно престъпление. — Тя кръвнишки изгледа Ейда, която се бе измъкнала от кошчето си и се разсънваше с гимнастически упражнения собствено изобретение, сякаш подозираше, че и померанката е от мъжки пол. Госпожа Пет неволно се запита каква ли трагична случка в далечното минало на госпожица Тримбъл я е превърнала в такава мъжемразка. Не беше жена, която ще се остави да я измами някой представител на противоположния пол, нито път имаше вид на наивница, която мъж (освен ако не е много късоглед или много глупав) ще успее да извози. Неста Пет още размишляваше по този въпрос, когато госпожицата отново заговори: